Много се радвам, че Ивалинка е запазила нещата от преди години и сега чета, и ми е весело, като си припомням бисерите. В друго писмо, което съм писала преди да гушне босилека Маноло (съпруга на Мария Луйса с канарчето Коко – онзи, дето се удави в двете капки вода в лейката).
Пиша аз:
“Ивалинче, днес объркахме движението на един светофар и събрахме погледите на пешеходци и регулировчици. Всички станаха разногледи. Бяхме на разходка с дядо Мано да купим вестник на жена му. Нали знаеш къде го купуваме? В онова заведение с тортичките, които човекът плаща с резервите от чорапчето. Винаги преди да тръгнем за улицата, го проверявам с детектора, защото той е по изненадите. Гледам дали добре са завързани връзките на обувките (да не вземе да се спъне и да не мога да го вдигна ). Питам го коланът на панталона как е? Стиска ли го, хлабав ли е? Той сигурно му е приятно да го пипам по шкембето и ту каже, че е стегнато, ту пък друго нещо. Накрая, като му омръзне да се кодоши с мен, каже "valle, valle ...