СЪН

Веднъж сънувах...
................................................................................................................
Аз съм на някакво тъмно място и лежа обграден от поставени в кръг горящи факли. Мракът е непрогледен, освен участъка, който ме осветява. Вони ужасно. Тишината ме безпокои, ставам нервен и много, много уплашен. Опитвам се да хвана едната факла и да повървя, търсейки изход... Но уви, факлата се не помръдва, тогава опитвам да премина отвъд кръга от светлина. Не мога! Сякаш има някаква невидима бариера, затворен съм в стъклена кутия без нито един процеп. Въздухът е лош и не ми стига. Ставам още по-нервен. Така минават часове.
    В един момент виждам светлина, която бързо се спуска към мен. С усмивка на лице очаквам своето Спасение. А то е красива жена. Тя изглежда, като ангел с шест- бели крила. Облечена е в лъчисто бяла туника, обшита със сребро. Лицето и е безупречно бяло с много тънки и фини черти. Но те не се виждат толкова ясно, понеже очите и светят, като луминисцент! Когато се приближи до мен аз пожелах да я имам...
    Оглеждам я бавно и се любувам на съвършенството. Тя проговори.
    - Здравей, Спътнико! – прошепна тя, сякаш съскайки. – Тази вечер твоята звезда ще угасне, завинаги. Последвай ме!
    Онемял, без да попитам за името и, и къде ще ходим, аз я хващам за ръка и тръгвам с нея.
    Влизаме в някаква бяла сграда с много хора вътре. Всички лежат в легла и са бременни жени. Спираме при една, която   в този момент ражда дете. След множество мъки, детето излезе от корема на майка си. То е момче. Майка му се радва плачейки. Точно преди да видя бащата на детето, ангелът ме стисна здраво за ръката и тръгна, да ме води някъде.
    Преминаваме в друго измерение. Вече момчето е млад юноша. Той се къпе в планинско езеро, точно под един малък водопад. Водният басейн е обграден в пръстен от иглолистна гора. Толкова е спокойно това място, сякаш е извън Земята. Приказно.
    Наслаждавайки се на неестествената природа, не усетих как попаднах, заедно с шестокрилия ангел в голям промишлен град. Юноша е станал мъж. Той работи в химически завод. Има следи от изгаряния по кожата, вижда се ясно, че работи тук от доста време. Мъжът работи, по дванадесет часа. По физиономията и фигурата му личи, че е доста изтощен.
    Следващото положение, в което попадаме с шестокрилата е още по-мрачно. Мъжът е вече старец. Той е на легло в стая с малък прозорец и сам! Виждам как той е затворил сбръчканите си очи и ту си отваря, ту си затваря устата, сякаш говори нещо. Шепне. Той псува! В стаята има само легло и стенен часовник. Часовникът тиктака настойчиво!
...
    - Е, Приятелю, нашето пътешествие заедно свършва дотук – каза с печал, шестокрилата. – Хайде, ела с мен за една последна разходка.
    Заедно стигаме до едно доста оживено място. Стъпвам безтегловно в пространството. Около мен е пълно със звезди и хора. Далече пред мен в пространството виждам две огромни врати обковани със злато, а под и около тях плуват облаци. Но тези врати стоят все затворени.
    - Когато твоята звезда угасне, портите ще се отворят за теб и ти ще влезеш вътре. Там ще отговаряш за постъпките, които си вършил през живота си! Според това добри или лоши са те, ще бъдеш съден! Мир и покой или вечно изгнание... – информира ме, шестокрилият ангел. – Сбогом, Приятелю!
    Със сълзи на очи, ангелът се издигна някъде в пространството и изчезна. А аз стоя и гледам след него.
...
    Скоро моята звезда угасва и потеглям...
................................................................................................................
След този сън не се събудих вече...