СЪН
Веднъж сънувах...
................................................................................................................
Аз съм на някакво тъмно място и лежа обграден от поставени в кръг горящи факли. Мракът е непрогледен, освен участъка, който ме осветява. Вони ужасно. Тишината ме безпокои, ставам нервен и много, много уплашен. Опитвам се да хвана едната факла и да повървя, търсейки изход... Но уви, факлата се не помръдва, тогава опитвам да премина отвъд кръга от светлина. Не мога! Сякаш има някаква невидима бариера, затворен съм в стъклена кутия без нито един процеп. Въздухът е лош и не ми стига. Ставам още по-нервен. Така минават часове.
В един момент виждам светлина, която бързо се спуска към мен. С усмивка на лице очаквам своето Спасение. А то е красива жена. Тя изглежда, като ангел с шест- бели крила. Облечена е в лъчисто бяла туника, обшита със сребро. Лицето и е безупречно бяло с много тънки и фини черти. Но те не се виждат толкова ясно, понеже очите и светят, кат ...