27 abr 2012, 14:41

Сън

  Prosa » Otros
1.5K 0 1
1 мин за четене

Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...

Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. Не ме отпращай, не се буди! Просто ме чуй...

Спомняш ли си първата ни среща? Да, точно там. На нашето място. Знаеш ли колко красив изглеждаше? Знаеш ли, че още тогава аз те погледнах и видях себе си? Знаеш ли, че точно в този първи момент аз се влюбих и разбрах, че няма да мога да те оставя?

А спомняш ли си първата ни вечер заедно? Колко притеснени бяхме, колко трудно беше да затворим очи, защото реалността беше по-красива от съня? Искаш ли да знаеш, че тогава цяла нощ седях над теб  и не можех да повярвам каква късметлийка съм да те имам до себе си...

А искаш ли да знаеш колко бях щастлива в момента, в който осъзнах, че ти ме караш да бъда истинска, да бъда себе си, да се смея, да треперя от щастие... Не, не ме гледай, че плача, просто спи спокойно. Сега плача от щастие, че те виждам отново. Тъжните сълзи бяха, когато ти тръгна с кораба на мечтите. Тъжни бяха сълзите, когато се сбогувахме и помислих, че те виждам за последен път... Тъжни бяха сълзите, когато се уплаших, че няма да се върнеш...

Сега ще тръгвам. Ще те оставям да спиш спокойно. Ще ти кажа само, че аз съм тук, че те чакам, че те обичам... Че ще продължавам да бъда точно тук, когато ти се върнеш...

Спи, аз няма да говоря повече, просто ще седя и ще те гледам... Толкова си красив, когато спиш... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Маринва Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • моята душа видях в думите ти. прекрасни са.

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...