СЪН
Събудих се с кисело настроение. „По дяволите! От сутринта съм с главоболие, а е само вторник!”. Отворих очи, а до мен котката се протягаше блажено с изпънати напред лапички, стърчаща нагоре опашка като антенка и с излизащо от отворената ѝ уста извито езиче. В такива дни я мразех. Тя по цял ден се забавляваше на двора, без усилие и без грижа имаше дом, храна и кой да я глези, а вечер, щом се приберях от работа, започваше да настоява да я нахраня, сякаш това е мисията на живота ми. А аз... за да имам нещо, трябваше да бъхтя. И това гадно смущаващо чувство откъде се взе? Само то липсваше. Май е от съня ми… Нищичко не си спомням от него. Само това натрапчиво смущение. Нямах време да мисля за него. Следваха обичайните сутрешни ритуали – тоалет, глътки кафе между обуването на чорапогащите и нахлузването на пуловера, лек грим и ритмично подтичване към спирката. Навън беше облачно и студено. Хората вървяха сгушени в якетата си. Е, как да се усмихнеш?!
Работя в производство. Еднообразни дви ...