Сън
Когато в нощна тишина не знаеш накъде да тръгнеш, притиснат под извечната луна, ела при мен и аз ще те прегърна! Ще пея песен тихо като полъх, пръсти в косата ще заровя, с целувка ще отнема твоя дъх и без остатък в теб ще се разтворя. Ще остане само споменът за мен, като шепот на танцуващи дървета, в сянката сред дивно-слънчев ден с аромат на лавандулови полета. И ще ме срещнеш пак, когато за мен напълно си забравил, в лика на друга, непозната,
с която в сънищата си говорил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
