По някакъв нелеп начин свързах появата на онази непозната в бара с Лу Саломе. Нямам представа как се появи в главата ми подобна фикс идея. Определено беше красива и определено нереална, за да имам достъп до някакви илюзии; дори не съм си го представял като възможен вариант. В подобни състояния изпадам, разглеждайки картини на Мане (по-точно Олимпия), на Енгр или блестящите, изпълнени с неистова тъга скулптури на Камий Клодел. Прекалено са ефирни, за да предизвикат нещо по-различно от възхищение, а най-малко сексуални асоциации. Тъгата е много познато състояние при сблъсък с прекрасното, понеже по принцип е недостъпно. При този предварително отказан достъп, без друго се оказваш в ролята на наблюдател. Поради което предпочетох да пусна бариерата. Тази бариера е предохранителна за лудости и илюзии. До тук.
После избягах, после вероятно съм заспал. Или може би се появи отново същата халюцинация – презумпция, че още съм жив. Не каза нищо; мярнах само завесите, които се спускаха зад онези за ...