Сънувах, че те виждам. Блудкава светлина огряваше нежното ти, ангелско лице. Невинността ти изпъкваше на фона на многото сенки, блуждаещи по меката ти кожа... Видях те и се разтопих... Усетих адреналина да минава по вените ми с бързината на цунами. Усетих учестения пулс в ръцете си, гърдите си, врата си и всяка част от тялото ми, копнееща за твоето докосване. Усетих да се приближаваш. Любовта е безкрайност... и мистерия,а вечността... е пред нас.

Чух ангелски плътен глас. Потръпнах. Докосна ме. Въздъхнах. Беше толкова близо и същевременно толкова болезнено далеч. Беше само в мислите ми. А дали не беше ангел, който действително ще идва в съня ми да ме пази? Обичам те! Не мога да спра да го повтарям. Хиляди частички в главата ми го шепнат безброй пъти и не мога да се сдържа да не го кажа на глас. Искам те до мен повече от всичко на света. Искам да усещам дъха ти, докосването ти, обичта ти... Сънувах, че те виждам... А дали наистина не беше тук ?