Сънувам твоите нощи

Сънувам те,сутрин когато ставаш,небръснат,рошав и толкова мъжествен.Сънувам те облян от силното сутришно слънце и ми се струва,че ти си синът на пролетта - така свеж и разцъфтяващ като розова пъпка.
Сънят ми те рисува с всички цветове на дъгата - ти се пъстър, многоцветен, разнообразен,преливащ от романтичното бяло до студеното черно и въпреки това си оставаш човекът,когото винаги съм обичала.Въплащаваш в себе си и ангела и дявола.
Сънувам те да управляваш съдбата ми и аз се подчинявам,защото не мога да се противопоставя на красивите ти очи.Аз потъвам в тях,давя се,но не викам за помощ - умирам бавно и красиво.Щастлива,че съм срещнала погледа ти дори да е и за последен път.
Сънувам те,денем как се разхождаш по улиците и като в екстаз всички те следват - обожават те, но ти не виждаш тълпата.За теб съществувам само аз,защото само аз бих дала живота си за една твоя усмивка.
Сънувам и смеха ти - тои отеква в мислите ми и очертава усмивка по устните ми.Спя,но същевременно мисля единствено за теб.
Сънувам те,когато залезът прави кожата ти да блести в по-тъмен отенък - приличаш на Древногръцки Бог,на Цезар,на Наполеон.Но ти си нещо повече,ти управляваш не само със сила,но и нежност и красота.
Сънувам те вечер,когато ноща спуска тъмната си сянка над града и дори уличните светлини не могат да разкрият тайните и неизвестното.
Сънувам те на брега на езерото,чийто води сега са черни и недостъпни.Сънят ми ме отнася до теб,в твоите обятия,върху твоите устни...
Сънувам нощите ни изпълнени със страст и любов!
Събуждам се и те виждам облян от изгрева,лежейки до мен.Отново ли сънувам?Ако е сън всичко това,дано бъде вечен.
Искам деня да сварши за да мога отново да те сънувам.
В съзнанието ми навлизат красиви картини...унасям се...ноща вече е дошла..