Опалина вече беше заспала и засънувала, когато Рафаел почука на портата на Фабула Кроу, шивачката. Фабула беше ударила една мента с мляко за отскок и беше вече отскочила. Беше облечена в бяло и това наистина ѝ отиваше, освен дето малко приличаше на невеста, но това беше подходящо за нощ, в която щеше да срещне мъжът на живота си. Алкохолът я беше направил благоразположена и една идея безгрижна. Фабула излезе в огромния си двор да го посрещне с церемониален поклон. Дворът на Фабула беше пълен с цветя и животни като малка зоологическа градина – имаше езерце с лебеди и хранилка за птици, имаше една малка усмихната овца, имаше много макове и детелини в тревата, и най-после в средата на градината имаше плашило облечено с бална рокля, по което птиците кацаха, не без удоволствие. Двамата влязоха в огромното ѝ светло ателие, в което имаше огледала с тежки рамки от ковано желязо и метален полилей със свещи. Фабула Кроу беше наредила пода с цели няколко сервиза чаши за чай с чинийки от костен порцелан.

–   Защо са ти чашите? – попита Рафаел, без особено да се изненадва, тъй като Фабула си беше изключително шантава.

–   За да почерпя с чай гостите, които ще призова. Смятам да призова всички любовни богини да участват в моя ритуал.

–   Това са доста богини. Що за магическо намерение имаш, че искаш да занимаваш всички любовни богини с него?

–   Знаеш, че копнея за любовта като за нищо друго, знаеш го, Рафаел! Искам да срещна душата си близнак. Няма да се примиря с по-малко. Затова искам всички любовни богини, които светът почита да благословят ритуала ми.

Да срещнеш душата си близнак е почти като да спечелиш световна купа по фигурно пързаляне – рядко и разтърсващо събитие. Знаеш го в момента, в който се случва. Поглеждате се и погледите ви някак си се закачат един за друг още от първия път. И това е. Обречени сте един на друг. Този е човекът в живота ти, от който ще научиш какво е любовта. През сладката агония на копнежа, ужасната отрова на ревността, всичката болка и радост, душата ти празнува неговата душа. Без значение какво ви разделя, нито един от двамата не е способен да отрече, истинската сватба на вашите души, която се случва в първите секунди на вашето запознанство.

За разлика от Опалина, Фабула Кроу не използаше магическите си инструменти. Те седяха в едно ковчеже и събираха прах. Тя не правеше стандартни ритуали, обичаше да си измисля изцяло как да прочете церемонията. Не се разделяше само с обредния си пръстен с ангелит. Тя приготви самовара си и свари промишлено количество чай. После изрисува във въздуха с плавно, пиянско движение на ръката руната си Совило, която щеше да и донесе успехи и реализация. Настани се на пода в огромната си рокля от бял сатен и се концентрира върху една от белите чаши на пода, която като поканена, спокойно се издигна във въздуха и се насочи към нея. Чашата заедно с чинийката се завъртя около себе си и кацна на показалеца на Фабула.

-   Не трябва да пиеш толкова мента, Фабула, ще разлееш чашката...

 Тя не му обърна внимание и издекламира:

–   Любовни богини, заповядайте при мен!

Тишина.

–  Ще почакам.

Никой не се появи, но Фабула не се отказа.

–  Ще ви почерпя с градински чай!  Имам и мента с мляко.

Това е ефектно, Фабула, каза Рафаел през смях. –  Въздействащо е! Ако бях любовна богиня веднага бих се подчинил и бих се явил.

–   Шегуваш се с мен, Рафаел. Изглежда всички любовни богини имат по-интересни неща за правене в момента, ето защо, нито една не се явява. Да им завиди човек.

–   Нося в джоба си бонбони за такива случаи. – и Рафаел бръкна и извади едно ярко червено захарно петле.

–   Имам нужда от твоята утеха, Рафаел, – призна си Фабула. – Точно в такава нощ под пълната луна, в такава нощ е потребно да срещнеш душата си близнак. Бих могла да опитам да призова богините с малко любовна лирика. Знам някои стихотворения наизуст... –  не се отказваше Фабула.

–   Не е невъзможно, магическото ти намерение е силно. Аз съм твой приятел и го подкрепям, ако повярваш ще ти се случи. Хайде Фабула, допий си чая, време е за сън.

Фабула Кроу не прилича толкова много на мен на 16 години по външност, но по поведение си приличаме. И двете сме толкова свенливи, че не можем да говорим с Него, та се налага той да чува мислите ни. От първи поглед и двете сме благословени да сме срещали своята вечна любов – така наречената душа близнак.

Душата ти близнак е някой, с който не знаеш как ще живееш и как той ще живее с теб, но не можеш да си представиш да живеете един без друг, защото без него няма въздух, няма слънце, няма светлина. Омагьосана съм от очите му, спомням си завинаги погледа му във всички нюанси. И между нас има стена от гордост и честолюбие, и само като се погледнем тя се руши, чупи и взривява от това, което е в нас.

Той е мъжът, който най-много ме е обичал и мъжът, който най-много съм обичала. Този, който най-много ме е наранявал и най-много съм наранила. Този, който най-силно ме е възбуждал и най-силно съм възбуждала. И непрекъснато бяхме влюбени, наранени и възбудени един от друг. Когато разговаряхме един с друг не бяхме просто радостни, бяхме лудо щастливи. Аз мислех за него, че е свръх чаровен, че е най-уверения мъж на света, че всяка жена е по начало захласната от неговата безмерна красота. Това ме караше да рева от ревност по няколко часа на ден.

През бури и през светкавици, през черни облаци и през войни, през морета и океани, обичам теб, обичам те! Лудо и прекрасно, смело и ангелско божество! Понякога когато спя имам чувството, че си до мен и галиш косата ми по възглавницата. Болката, която сме изпитвали един заради друг е много лично нещо. Страстта ни е почти нереална – нищо, което би могла да очакваш. Душите ни остават преплетени завинаги.

Сънят на Фабула Кроу, Шивачката

Елегантно подпийнала, Фабула Кроу пробваше различните ключове на ключалката за къщи, докато стискаше картината в ръка. Беше ходила при Опалина Аш за да ѝ позира, после се бе отбила при Джаки Сноу. Двете обсъдиха съвременните тенденции в модата, и всички останали обитателки на Далир, и малко се понапиха.

–   Какво пиянде си, Фабула – укори се тя. – Не можеш да улучиш ключалката...

Тя най-сетне завъртя ключа, нетърпелива да си направи това, което заслужаваше – горещ шоколадов крем. Малката ѝ кокетна трапезария приличаше на улично кафене. Когато влезе вътре Фабула отвори широко огромните си кафяви очи, красиво очертани от тежки ресници и изпусна картината на пода.  На един от столовете, облегнат небрежно седеше мъж, който от пръв поглед ѝ се стори прелестен. Очите му и усмивката му сякаш излъчваха сияние, а кестенявите му коси се виеха в тежки къдрици, които потрепваха при всяко движение на врата му. Той скочи веднага и с фин жест, услужливо повдигна картината, на която Фабула Кроу лежеше съвсем гола на посмачканата си червена рокля. Фабула дръпна картината и почти я зави с полата си. После се спогледаха, той сложи ръка на сърцето си, и леко наклони глава към нея без да я изпуска от погледа си.

–   Художникът е предал изключително добре твоите черти и...достойнства. Представям си колко е бил...увлечен.

–   Художничка е...тук в този град нямаме мъже. – каза Фабула и гласът ѝ звучеше като камбанка на вятър. При звука на първите и думи сърцето му направи ясен знак, че го очаква плен. Фабула се хвана, че изпитва същото нещо към него. Неустоимо красивият непознат в трапезарията успя да я ошашави въпреки, че тя бе легендарна със спокойствието си. Но тъй като за жените от Далир гостоприемството беше закон, тя се освести от любовта от пръв поглед и бързо добави:

–   Заповядай, седни! Какво бих могла да ти предложа?

„След като нямате мъже, бих бил много щастлив ако ми предложиш да съм първия мъж в живота ти.“ – помисли си той и се засмя. Не каза нищо, но тя сякаш го чу и го погледна с безмерно любопитство.

Когато се запознахме и разговаряхме  за първи път, моят възлюбен ме попита: „Девствена ли си?“ Отговорих му, че съм. „Жалко,“ заяви той.

Същото лято успях да свърша тази много важна работа. Вече не бях толкова смотана и се похвалих на любимия си: „Вече не съм девствена!“ – „Жалко,“ отвърна той.

–   Имам кафе и шоколад... – и тя отвори хладилника, и превъзбудена започна да изрежда:

–   Бисквитена торта, но тази е от вчера.  Имам прясно масло и сладко от боровинки, карамелени печени ябълки, тиква, сладки картофи, бутикови шоколадови бонбони...

–   Сигурно съм в рая! – каза красивия непознат, който слушаше в унес звъна на гласа ѝ.

Нямам думи да опиша гласа му, и въздействието, което имахме един върху друг, когато разговаряхме. Нито една дума не отдава заслуженото на гласа му, който беше мъжествен, магнетичен, възбуждащ и много секси. Очите му с цвят на кафе еспресо и блясъка на сънуващ ангел можеха да ме спрат на място. С всяка дума, всеки поглед, той заповядваше на моето сърце.

В този точно момент на вратата се почука и без повече увертюри вътре като ураган се втурна Джаки Сноу.

–   Забравила си си шапката. Друг път внимавай къде си я оставяш!

После Джаки забеляза красивия мъж и широко отвори уста.

–   Запознай ме! Представи ме! – заповяда тя.

–   Приятно ми е, Джони. – обади се красивия непознат. Заповядай да пиеш чай с нас. Приятелки сте, нали?

Фабула се отрезви бързо, изчерви се от възмущение и взе да нарежда масата като започна от нейната голяма гордост – сребърния самовар. Този мъж! Каква работа имаше Джаки Сноу полупияна в кухнята ѝ по време на ритуала за призоваване на истинска любов?  И уж ѝ беше приятелка, а го гледаше напълно омагьосана от прелестното му лице. Как не я беше срам, Джаки Сноу!

–   Мисля, че ако беше жена – каза Джаки Сноу, която заради виното в момента не можеше много да мисли – би изглеждал по същия начин като Фабула. И двамата имате дълги кафяви вълнисти коси, леко потрепващи къдрици, очи с цвят на сутрешно кафе, които сякаш се смеят непрекъснато.

–   Колко си наблюдателна! – усмихна се Джони.

–   Знам, че имаш бисквитена торта от вчера. – каза Джаки на Фабула. – Дай я!

Сетне дълго време беше погълната от насладата да се храни в малките часове на нощта и да изучава госта на Фабула. 

–   Откъде идваш? – попита Джаки, след като го измери отгоре до долу – как е облечен, на какво мирише и как си държи кутрето докато отпива от чая.

–   От един замък с позлатени кулички и състарени мебели.

–   Кралска особа, ааа?

–   Този факт често ми дава определено въздействие върху жените, които срещам.

–   Такива като теб се броят на пръсти. Принц, при това наистина горещ!

Фабула поседна в ъгъла на едно от столчетата си. За пръв път, се чувстваше наистина неудобно в собствената си кухня. Тук обикновено имаше всичко от което се нуждаеше – всякакви блаженства като сметанов сладолед с топинг и с черешка. Сега се нуждаеше само от едно. На сантиметри от нея, така, че коленете им се докосваха почти случайно седеше този болезнено привлекателен мъж. Той разговаряше културно с Джаки Сноу и от време на време поглеждаше към шивачката настоятелно, а тя кой знае защо избягваше погледа му. Фабула не можеше да се концентрира върху думите му. Гласът му – толкова приятен – сякаш думите, които излизаха между съвършените му устни имаха различни форми направени от звук. Но тя не беше като Джаки Сноу и не можеше да признае симпатията си с такава лекота. Гостът и гостенката вече бъбреха за всякакви неща, и Джаки се смееше високо и го гледаше с повече от кокетство, и вероятно му правеше знаци под масата...Ако можеше да различи думите му, тя би забелязала, че Джони постоянно се шегува с нежеланата особа, а тя от своя страна наивно приема всичко за чиста монета.

–   Колко титли ми трябват за да впечатля жена като теб? – питаше той.

–   Дали ще съм по-привлекателен като херцог, крал или дук?

–   О! – каза шапкарката възторжено

–   Ако можех бих сложила три от шапките си една върху друга.

–   Върви си да си ги сложиш... – помисли си мрачно Фабула. – Много ще ти отиват три шапки една върху друга, Джаки Сноу.

Най-напред той постави ръката си на коляното ѝ. После се наведе към ухото ѝ и докосна лицето ѝ с къдриците си...

–   Чувам мислите ти.  – каза той – Изгони я – омръзна ми да съм любезен с нея.

–   Но как? – помисли си тя. – Как чуваш мислите ми? И как да я изгоня?

–   Ние сме другари по душа, затова те чувам и ти можеш да чуваш мен.

Фабула се усмихна и се отпусна. Вече не беше напрегната от Джаки Сноу, понеже имаше отлично предимство - можеше да разговаря насаме с другаря си по душа и то без думи. Това беше прекрасно, но можеше да и причини известно неудобство.

Често с него си казвахме: „Срам ме хваща от това, което ти мисля!“ Да разговаряш с някого телепатично – усещането е все едно си гол в центъра на града. Бяхме си изобретили собствен любовен език, нещо като знаците с ветрила и кърпички, които са си правили дамите навремето по баловете. Едно просто „Здравей!“ можеше да означава „Луд съм по теб!“ докато презрителното „Здрасти!“ означаваше – „Аз ревнувам!“ Но най-вече си говорехме с очи и какви уникални неща се случваха тогава.

–   Главата ми е компот. Не чух нито една дума която каза... – мислеше си тя. – Толкова е съблазнителен гласа ти, че едвам отделям думите ти една от друга...Много си секси... – Фабула за малко да се изчерви от признанието.

–   Кажи на Джаки, че моят брат - висок снажен и красив непознат....я чака нетърпеливо в съня ѝ в собствената и дрипаво-шикозна спалня.

–   Да бе да. Друг път. Тогава ще остана насаме с теб. – заяви Фабула наум, но не без известно удоволствие.

–   И какво ще се случи, като останеш насаме с мен?

–   Копчетата на корсета ми ще бъдат разкъсани от страстта на най-желания мъж.

–   Джаки, – каза Джони, – марш навън да се порадваш на пролетната вечер. Ние имаме нужда да останем насаме.

–   Какъв грубиян излезе! – разсмя се Фабула свободно когато Джаки Сноу изхвърча през вратата без да чака втора подкана и припряно я блъсна след себе си.

–   Като ме наричаш грубиян с този нежен, почти ангелски тембър ме е срам да ти кажа какво ти мисля, – усмихна се Джони.

–   Харесвам те  – помисли си тя и погледна тавана сякаш нещо важно се случваше над нея. – Боже, какво ти мисля аз! Крайно ми е неудобно. Престани да следиш мислите ми, защото не мога да спра да мисля за чувствата си.

–   Говори си с мен – каза той топло усмихнат. – Разкажи ми, какво правиш в ежедневието си и какво обичаш?

–   Наистина обичам – започна да декламира Фабула сякаш беше на изпит –  когато роклята прилепне до тялото на дамата, сякаш е шита върху нея...обичам поръбени кринолини, меки тъкани, докосването на преждата, миризмата на новите платове, блясъка на атлаза и коприната... – тук тя се поспря и се замисли, че думите ѝ не бяха по-разумни от мислите ѝ, но той ѝ даде знак, че я слуша и тя продължи:

–   Oбичам и животните. Толкова обичам животните, че непрекъснато се чудя за какво си говорят...често заставам на прозореца и си мечтая, че разбирам разговорите навън в градината. В градината ми живее една малка овца, която обича да разказва за коледните традиции и целувките под имела. Имам кученце, което ми къса маргаритките и нарича листенцата с „Обича ме, не ме обича...“ Понякога ми се иска да съм малко животно или насекомо, защото имам чувството, че те говорят само за любов... В ъгъла на стаята ми има сребърна паяжина – прекрасна фина тъкан и ако имаше възможност бих си направила рокля от нея, но в нея живее едно малко паяче, наричам го Арахна...

Той се наведе към нея и с леко захапване я засмука по врата. След това простена нещо неразбираемо.

–   Умирах да остана насаме с теб – прошепна тя в ухото му... – Мисля, че е абсолютното щастие!

–   Ако не те срещна отново – това ще ме погуби. Ти си момичето с най-възбуждащия глас на света...

Тя го погледна и се замисли за зашеметяващата му красота, и какво не би сторила за да ѝ отдаде сърцето си напълно, на което той се усмихна.

–   Има само една жена в света за мен и това си ти!

–   Представям си, ако аз съм единствената жена за теб, колко много сърца ще се пръснат от завист.

В този момент устните им се докоснаха, къдриците им се сляха и сякаш се подпалиха, стаята се завъртя около тях и навън градината запя съкровена мелодия.