Мъжете бяха с изопнати лица.Мъката и страданието се четяха у всеки поглед.При по-младите личеше и решимост за мъст.За поправяне на това огромно зло,сторено на България.Някъде там,в сърцето на Балканите,една малка държавица за 6 години бе водила 3 войни!Птицата на българската надежда първоначално не просто бе полетяла.Тя се бе издигнала високо,много високо.Нейде там над Тракия,над полетата на Одрин и Чаталджа.А сега същата тази птица лежеше окървавена,унижена,а крилете и бяха отрязани в онова омразно предградие на Париж,Ньой.
Множеството бе заляло Лъвов мост.Хиляди войници и офицери не вярваха на чутото.Има събития в живота ни,които са толкова страшни,че трябва време,за да бъдат осъзнати.Милиони българи оставаха извън пределите на Родината!Какво по-страшно от това?!?
-Да се разправим с правителството!-провикна се някой.Сякаш не го чуха.Спомените от Войнишкото въстание още бяха живи.Не им стигаше това,че българи от Поморавието,Македония и Тракия попадаха отново под робство,а сега и нова ...