Камелия Мирчева

СЪПРУГАТА

Мълчеше като празен театър. Гризеше със зъби тишината и преглъщаше гнева си. С усилия сдържаше раздразнението си. Не можеше да понася милото й внимание и любезна загриженост.
       „Ще я убия” – помисли си той и едва овладя импулса си да й се разкрещи.
      Включи телевизора. Нервно прехвърляше каналите и отегчен се опита да чуе новините. Болката отново се обади и след миг внезапно изчезна.
     В кухнята тя приготвяше вечерята. Той чуваше движенията й. Не можеше да отрече, че готви  вкусно. Но другото, другото бе непростимо.
     Тя беше кротка и красива 45 годишна жена, но видимо изглеждаше много по-млада. Работеше в рекламна къща. Имаше прилична заплата и обичаше работата си. Бе му родила и отгледала двама сина. Бе изплащала кредитите, докато той учеше право. После ипотекира жилището, наследено от родителите й, за да може той да открие адвокатска кантора. Но всичко това бе отдавна, преди повече от 15 години.
     Сега в кантората му работеха десет адвоката. Той караше скъпа кола и даряваше заплатата си на общински съветник на дом за сираци.
     От дома го канеха на коледните тържества, но той никога не отиваше, тъй като бе много зает човек. Тя ходеше и четеше на децата приказки.
      После му разказваше за това, но той почти никога не я слушаше.
    Тя бе внимателна и мила. От както се помнеше работеше в рекламната къща.
  „Никакво развитие, никаква кариера”- презрително казваше той пред приятелите им.
    Отново чу стъпките й в кухнята. Беше гладен, а тя още не бе приготвила вечерята. Гневът му отново се надигна. Не можеше да й прости. Какво безочие от нейна страна. Бе станала нагла. Дразнеше го с внимателното си отношение, с концентрираните си движения, с които готвеше. Не можеше да й прости безразличното отношение към случилото сe.
    Болката отдавна бе спряла, но не и гневът му. Просто не можеше да я понася. Беше забравила да му запише час за зъболекар.