Съвършената съпруга
Беше заспала до него притихнала и успокоена. Поне така изглеждаше отстрани, но знаеше, че е невъзможно. Само ако я погали, тя щеше откликне на ласката му. Беше съвършена с бялата си кожа, нежни устни и коси буйни като водопад. Обичаше да заспива върху гърдите ѝ притиснат в нейното гъвкаво тяло. Никога не го отблъскваше. Не показваше умора, нервност или отегчение. Понякога поглеждаше в очите ѝ настойчиво, дълбоко, търсейки истинските ѝ чувства. Знаеше, че не е възможно да ги има, но някак си се надяваше. Тя беше това, което виждаше и желаеше. Правеше го щастлив. Поне в това вярваше до днес.
Сутринта стана нацупен. Разкрещя ѝ се за нещо дребно. Нямаше значение какво е. Просто искаше да разтовари напрежението. Тя му се усмихна кротко. Мълчеше. Не знаеше как да реагира. После започна да си тананика нещо весело под носа. Поглеждаше го загадъчно. Реакцията ѝ го вбеси още повече. Отново ѝ се развика, а след това млъкна. Осъзна, че нямаше смисъл. Тя беше в режим „радост и флирт”, а той не можеше да се успокои.
Накрая стана и набра номера на бившата си съпруга. Преди време с нея си спретваха чудесни скандали.
– Защо ми се обаждаш толкова рано? Днес е почивен ден. Как е твоята кукличка? Да няма буря в Рая? – подхвана го тя.
Така и не можа да му прости, че я заряза заради по-красива и съвършена. Жените като нея вече ставаха демоде и засега живееше сама. Всеки взискателен и заможен мъж се насочваше към новите технологии и предлагане.
- Какво ? Ти завиждаш ли ми? Ела най-после да си вземеш модерните парцалки размер гигант. В противен случай ще ги изхвърля на бунището . За разлика от теб моята съпруга е с перфектно тяло.
- Да, но е скапан робот. – подхвърли тя.
Долови учестеното ѝ дишане. Беше я жегнал по най-чувствителното място. Винаги държеше да изглежда секси. Знаеше, че сега гневът ѝ съперничи с този на торнадо. След около час критика, упреци, крясъци, уточнения в които бяха замесени нейните и неговите родители, съседи, колеги, познати и някакви напълно непознати той... тръшна доволен телефона. Чувстваше се чудесно. Беше се разтоварил напълно, а нея – подлудил.
Погледна към дивана в хола. Там го чакаше излегната по къса рокличка красивата му съпруга. Тя се преструваше умело, че гледа телевизия, но всъщност позираше, за да го заинтригува. Все още изпълняваше зададената ѝ програма. Той я приближи бавно с лека усмивка. Повдигна нежно ръката ѝ, целуна я, а след това внимателно докосна бутона за смяна на режима. Превключи на най-любимият, този който му осигуряваше незабравими моменти в леглото през нощта.
Вдигна я на ръце в посока спалнята, а тя беше лека като перце.
– Трябва да ти измислят режим „гняв и скандали”. Да знаеш как вдига страхотно адреналина! Чувствам се много по-енергичен и жив. – прошепна доволен от преживяното.
През ума му мина за миг, че след време пак трябваше да звънне на бившата си съпруга.
Това го накара да се усмихне.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Силвия! Може и това да е бъдещето..
-
Това много ми хареса! 😃
-
Да, и аз си мислех същото като го писах. Това е и посланието ми. Няма идеални хора, а любовта ни прави такива. Тогава сме красиви, прекрасни и неустоими в очите на другия.
Има хора, които обичат да се дразнят и заяждат ей така за нищо, заради тръпката. Харесва им. И аз не ги разбирам, но ги има.
Благодаря ти, за прочита.
Поздрави! -
Не само, че няма съвършени съпруги ( и въобще - хора) - няма пълно щастие, като цяло -
винаги нещо ни липсва. Просто хората сме така устроени. Все искаме още и още, все нещо не ни достига...Ето, героят ти има съвършената половинка (макар и робот), но пак не е доволен. Затова и както и да се развива светът, колкото и да напредват технологиите (към които аз съм доста предубеден за много неща) - хората винаги ще сме нещастни. Освен, ако не се тъпчем с разни хапчета или по-добрия вариант - просто да променим мисленето си
ПС. А това, че има разни психопати, които изпитват щастие от това да нараняват други хора е нещо, което никога няма да разбера, проумея и приема... -
Коментарчето ти ме накара да се замисля как ли би изглеждало ако беше написано от мъж?! Интересно наистина.
Благодаря ти и на теб Аадашке! -
Адашке, направо ме разби с това фантазе, което е толкова близо до истината!
-
За съжаление съвършени съпруги няма. Все нещо липсва. Поздрави, Стойчо!
-
До това ще ни доведат технологиите!Да си го изкарваме на хората и да се самозадоволяваме с роботизирани кукли!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
