Връщах се от тоалетната с бърза крачка, защото се опасявах някой да не се намъкне преди мен в кабинета. За жалост точно това се бе случило. Мъжът, който беше след мен, го нямаше отвън, следователно бе влязъл. Яд ме хвана. Но вината бе моя, както и на бирата, която бях изпил.
На всичкото отгоре се бе появил нов пациент – млада жена със светлосиня рокля и прибрана на опашка руса коса. Тя се бе настанила до стола, на който бях метнал раницата си. Извръщайки глава, тя ме попита тихичко:
– Вие сте преди мен, нали?
– Отскочих до тоалетната и…
– Да, да, няма проблеми – отвърна тя и въздъхна, като присви леко вежди.
Чак когато седнах, си дадох сметка за наличието на съвършенство. Кракът бях видял отдалеч, но съвършенството бе достигнало до съзнанието ми при погледа отблизо.
Жената бе преметнала небрежно десния си крак върху левия, и той, десният, се бе оголил почти до средата на бедрото, понеже роклята имаше цепка отстрани.
Невероятна гледка, и то на половин метър от мен.
Съвършенството трудно ...