10 abr 2020, 8:51

Създаване на историята

  Prosa » De humor
579 3 11
2 мин за четене

-       Добре дошли на екскурзията из руините на историята, мили деца! Пред нас са развалините на някогашен завод. Дълги години той е сковавал зад бетонните си стени хиляди души на работниците... Моля? Работник са наричали човек, който е имал постоянно занятие, получавал е заплата и нямал право на ежедневната почивка, която днес получават вашите родители. Срещу някакви си подписи в бюрото по безработицата!

Заплата ли? И това е архаично понятие. Имало го е онова гнусно минало на постоянна заетост, липса на пълноценно изживяване по гърмящите, стрелящи, интересни градски улици. Тогава хората не бяха още освободени от веригите на труда. Ето защо всички се зарадвали, когато този завод бил приватизиван... Значи взет срещу някакви хартийки от хитри и знаещи какво искат юнаци, след което бил разрушен, хората освободени от работата, а всичко ценно в него – разпродадено.

Така родината била модернизирана, изчезнали димящите, вредни заводски комини, рухнали фабричните стени и милиони българи се озовали свободни на улиците. Сега те по цял ден дишат чист въздух из парковете, лекуват се сами с билки и диети, спомнят си онова черно време, когато всичко беше друго...

А ето,вижте там прочутото място, където лежат костите на хиляди крави, овце, биволи, ликвидирани в името на човешката свобода. И сега не затрудняват хората по селата – няма нужда да тичат да ги доят, да стрижат, да носаят сено и трици, да губят времето си с излишен труд. Мляко, сирене, масло внасяме отвън – хем е химически чисто, хем е полезно за развитието на търговията.

Освободените люде ли? Ами или отиват в града – има достатъчно паркове за всички, или поемат по широкия свят. Стават космополити. Космополити ли? Това са хора от бившите социалистически страни, които имат вече правото свободно да мият чинии, сервират или услаждат живота на западните демократи.

Сега, деца, отиваме да видите отдалеч модерните ни курорти, където хиляди българи имат удоволствието да се грижат за плащащите си чужденци... А, и кака ти била там? Каква?... Ау, някаква грозна дума... Какво като майка ти я е нарекла така? Не е права, не! Кака ти е станала космополитка на родна територия, тя има щастието да създава радост и освобождава от напрежението нашите демократични братя. А за това , мили дечица, трябва да благодарим на създателите на демокрацията...

Не си виждал морето? А планината защо ти е? Има кабеларки, има „Дискавъри” – гледай колкото си щеш! Тук пък се радвай на стотиците исторически обекти, сътворени от строителите на демокрацията родна...

Иначе – какво радостно и ведро има в гледката на заводи, фабрики, комбайни, крави, доячки, шивачки, строители и тем подобни нисши за възвишения космополитен дух неща... Така е днес – романтика, свободно време, интересни преживявания по улиците и у дома, руините на историята, вълненията на спомените.

Така че – да благодарим на разрушителите, построили новата история и новите исторически паметници!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...