- Добре дошли на екскурзията из руините на историята, мили деца! Пред нас са развалините на някогашен завод. Дълги години той е сковавал зад бетонните си стени хиляди души на работниците... Моля? Работник са наричали човек, който е имал постоянно занятие, получавал е заплата и нямал право на ежедневната почивка, която днес получават вашите родители. Срещу някакви си подписи в бюрото по безработицата!
Заплата ли? И това е архаично понятие. Имало го е онова гнусно минало на постоянна заетост, липса на пълноценно изживяване по гърмящите, стрелящи, интересни градски улици. Тогава хората не бяха още освободени от веригите на труда. Ето защо всички се зарадвали, когато този завод бил приватизиван... Значи взет срещу някакви хартийки от хитри и знаещи какво искат юнаци, след което бил разрушен, хората освободени от работата, а всичко ценно в него – разпродадено.
Така родината била модернизирана, изчезнали димящите, вредни заводски комини, рухнали фабричните стени и милиони българи се озовали ...