swee7yy (Мария)
31 210
2 sept 2011, 22:02

Та то свърши... 

  Prosa
715 0 5
1 мин за четене

Тя беше влюбена. Това си личеше от километри. Блясъчето в очите, перманентната и безпричинна усмивка, топлината и нежността от жестовете ù се разпръскваха върху околните подобно на слънчеви лъчи. Да, това беше тя - едно слънчице.

Естествено, всички се бяха досетили коя е причината, стояща зад всичкото това щастие. Той. Именно на него се дължеше пеперуденото пърхане в стомаха ù, нестихващото леко гъделичкане, причинено от силните вълнение и наслада, които я обземаха всеки път, щом го видеше.

Той го знаеше. Беше му пределно ясно, че вече ù въздейства по някакъв начин. Харесваше му, тъй като чувството беше споделено - неговото съзнание също биваше превзето от нея.

Двамата бяха постоянно заедно - от сутрин до вечер и всеки ден. Дотолкова бяха свикнали заедно, че когато дойде времето за раздяла, не им се вярваше, че приказката им имала и свой край.

Мълчаливи, неподвижни, двамата просто стояха един срещу друг. Разстоянието, което ги делеше, бе около педя, педя и половина. Те харесваха тази близост.

Тя го гледаше с невинния си, детски и жален поглед, който говореше вместо нея. Времето сякаш беше спряло, когато най-накрая тя наруши спокойствието на тишината:

"Не ме забравяй!" - помоли го, полагайки неимоверни усилия да спре напиращите сълзи.

"Как бих могъл?" - отвърна ù той, целувайки я нежно по челото.

Двамата споделиха една последна нежна целувка, с чийто край беше ясно, че ще  настъпи и този на общия им път. 
Връщайки се обратно, вече сама по пътя, тя си помисли: 
"Това беше всичко. Господи, та то свърши..."

Извърна рязко главата си, за да го види за последен път, но мястото, на което досега бе стоял той, вече беше празно...

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Леле! Цялата настръхнах, Мария!!! Много жалко, че свърши толкова тъжно... Много красиво откровение!
  • Даа...това е лошото - приказките наистина ИМАТ и своя край...
  • Благодаря ви!
  • Много увлекателен разказ, хареса ми! Браво!
  • Благодаряяя!
Propuestas
: ??:??