***
Събудих се в бодро настроение. Стаята бе светла и множеството прашинки танцуваха на слънчевите лъчи, проникващи свободно и отразяващи се в червената стена отсреща. Сетих се за вчерашния разговор с госпожицата и за миг потънах в униние, но след това си казах, че и да унивам, загадката няма да се реши сама. Гърбът и кракът още ме боляха, но сега чувствах тази болка като леко, дори приятно неразположение.
На масата отново имаше еклери – очевидно това бе любимата закуска на госпожица Джоунс, а и на чичо Майръс. И отново бяха невероятно вкусни, сега с холандски крем. До тях имаше чайник с ароматен чай. Почувствах се длъжен да похваля младата жена.
- Еклерите Ви отново са страхотни, а вие сте една изключително добра домакиня – казах с усмивка. Тя обаче не се усмихна, а погледна към чичо ми, сякаш очакваше нещо от него. След малко той стана и и с навъсено изражение рече следното:
- Питър. Тази сутрин имахме разговор с госпожица Джоунс относно пребиваването ви тук. Тя смята, че изолираната ...