1 мин за четене
Улицата беше осветена от лампата. Тъмнината се прокрадваше във всяко кътче от булеварда.
- Какво търсиш тук? – попита Сянката.
- Търся себе си, защото една част от мен липсва – отвърна гласът.
- Ама че си странна!
- И други така мислят... – засмяно каза гласът и замлъкна.
- От къде идваш?
- От дълбините на океана на любовта – отвърна гласът.
- Що за глупост? – каза Сянката.
- Не е глупост. Ти ме попита, а аз ти отговорих.
- Аз съм Сянката. Бродя навсякъде. Такова място няма.
- Разбира се, че има! Но в океана на любовта е винаги ден. И е светло, и грее топло слънчице. И доброто тържествува, и любовта е навсякъде.
- Тогава защо аз не съм била там? – попита Сянката. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse