Толкова много цветя... Цветя, цветя, цветя... Побърквам се, ама искам още! Да, те са специалните в случай, на кой му пука за мене? Гледам ги, а те едни такива... шарени. Ау, искам да ми е сиво, да ми е мрачно, да вали, да има мъгла и луд с брадва. И ти да пищиш, защото те е страх! Не знам от кого трябва да се страхуваш повече – от лудия кръшкач или от мен? Не съм по-добра от него, само дето нямам брадва. Това май е проблем. Ще го решим бързо. Само кажи какво искаш за вечеря, защото ми писна да ям боклуци в опаковка! Ти мразеше лимони, нали?

                Да, за всяка изневяра – букетче! Мечтата на всяка жена! Ааа, да... и ако още веднъж се прибереш с толкова огромен букет, който да те скрива целия – ще те набия с тигана! И изведнъж ти се прибираш с червена роза! Хм, било е само свалка или просто целувка? Или само я почерпи, ама тя не те хареса? Ооо, станало е нещо! Не може да се прибираш само с една роза!

                Толкова много страдах за тебе, добре, че вече не те харесвам! Не и по онзи начин, като в началото. Всичко беше в цветя – вазите, градината, леглото... А сега са само вазите. Така е, като забравяш да поливаш градинката. Така ми се иска да съм лимон!

                „Една красива роза за едно неувяхващо цвете!”. Ти мене стара ли ще наричаш? Не стига, че ми кръшкаш, ами ме и обиждаш! Недопустимо! Отивам си! Я чакай малко... ти си отиваш! И той взе, че си отиде.

                Толкова много вази... Вази, вази, вази... Изобщо не ми трябват, като няма кой да ми носи цветя.