Така ми се пада
Доктора каза:
- Вирус майка, обикновен грипен вирус! Ще полежиш, хапченца, чайче седмица и си готов!
- Добре докторче! - взех си рецепта и тръгнах. Не минах през аптеката. Не ги обичам и това си е лекарствата, не ми действат нещо.
Прибрах се в къщи. Тръшнах се на леглото и се замислих, как аджеба да се отърва от тоя вирус. Лежа си в спалнята изолиран като прокажен. Мълча си. Три авто - психоанализа си направих. Желания никакви,че зная ли къде ще ме отведат, един вид пълна болнична нирвана. По едно време сякаш някой танцува в главата ми, ама не валс ами танца на патетата. Той се радва и пляска, а мен чак в петите ме удря болката:
- Ай стига де!" -възмутих се на ум.
- Няма стига, точно ми е кеф! - отговори някой.
- Е сега си такова мамата, съвсем изтрещях! - мисля си аз.
- Не си бе! Всичко ти е в норма! - отговаря оня.
- Кой си ти бе? - питам аз на ум.
- Един щастлив и доволен вирус!
- Ай стига бе! Аз, че си говоря с разни "структури" е вярно, но с вирус не бях разговарял.
- Ами да ти се представя. Казвам се "Така ти се пада" и понеже съм на кеф, а ти самотен може да си побъбрим. Искаш ли?!
- Искам разбира се! Само моля те спри да танцуваш че ще ти разваля ритъма с някой "Панадол" става ли?!
- Спирам, спирам! - усетих уплаха в гласа му.
- Я ми разкажи господин "Така ти(ми) пада", ти какви ги търсиш при мен и защо мен избра за своите танци?
- Защото ти си една чудесна вселена за мен. Не пиеш, не пушиш, не приемаш лекарства. Главата ти не е много пълна и има място къде да танцувам.
Ние вирусите сме си като вас енергийно-информациони структури. За да се родим и живеем ни трябват среда (информация) и енергия. При теб сега и двете
са в идеални пропорции. Когато беше с открито сърце и имаше вяра тогава си отровен за мен. Но сега не зная на кого да благодаря, но ти загуби вярата си,
пося обида в сърцето и хоп родих се аз. Колкото си по обиден и затворен, толкова по силен и весел съм аз!
- Ахаа такава ли била системата! Но като те заплаших с "Панадола" май ти изтръпнаха мартинките?!
- Да ти кажа честно, това лекарствата са ...ак работа. Те само ни замаяват и приспиват до следващото ни "узряване". Най много се плашим от чистото и открито сърце, Вярата и Светлината в душата. Тогава си извън нашия обхват. За да се развиваме нормално си ни трябва дадената ни от Бога честота. Вие идва те при нас ,а не ние. Вие сте облагодетелствани защо може да променяте своята честота на вибрация, а нашата е константа. Май много се разприказвах, ти сега да не вземеш да се възползваш.
- Ти си танцувай днес- казвам аз - но от утре с глад, вяра и молитва ще разделяме с теб!
- Чакаай недей така бе човек! Поне една седмица ме остави да си поживея. Обещавам повече да не танцувам. Пък и вече знаеш тайната.
- Добре - казвам аз - Понеже ми разкри талкова голяма тайна, ще те изтърпя една седмица. Само не танцувай този танц.
Полежах една седмица. Благодарение на един сговорчив вирус (или моята лудост) доста неща преосмислих и разбрах:
НАСТИНА ТАКА МИ СЕ ПАДА. КОГАТО НЯМА ВЯРА, НА ЧОВЕК МУ Е ОТРЕДЕНО ДА СТРАДА!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
