17 feb 2017, 18:42

Такива бяха времената 

  Prosa » Relatos
1508 3 5
11 мин за четене
- Питаш ме дали съм се страхувал някога… – мъжът отпи голяма глътка от чашата си и продължи - Няма човек на този свят, който да не се страхува. Дали ще е за него самия, или за някой близък, или за вещи, пари и бъдеще…. Ние сме изтъкани от страхове. Разбира се, страховете ни са различни. Едно е страхът на една майка, когато детето ѝ се разболее, друго е страхът преди изпит, трето, четвърто и пето са страховете от загуба на работа, безпаричие или несподелена любов. Но най-истинският е онзи първичният, изпълзял от дебрите на праисторията страх, когато още не сме били човеци. Животинският страх на жертвата, преследвана от хищника, от който тя обезумява. Вцепеняващият страх, който понякога те кара да забравиш кой си, и ти се иска единствено да бягаш, да бягаш, да бягаш…
Събеседникът ми беше забил поглед в нищото и очевидно се връщаше назад в миналото си. Не исках да го прекъсвам. Ако имаше желание, щеше да продължи. Ако нямаше, щяхме да се чукнем с чашите си за пореден път и да преминем към ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пер Перикон Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Страхът »

8 Puesto

Propuestas
: ??:??