21 feb 2010, 20:04

Такива като мен

  Prosa » Otros
1.9K 0 4
1 мин за четене

Заспивам всяка нощ една и съща, а всъщност никога не съм била по-друга, какво ли още чакам да се случи и колко още пъти да крещя „Не мога!”? През глава се завивам и дъвча възглавница, въздишам, завъртам се, после се съмва, косата си сресвам, очите гримирам, припявам си бодро „Умирам, умирам!”. На кого да се моля, какво да запаля, погрешно е, лудо е, но се повтаря. Не е меланхолия, няма дилема, няма много пътеки, нямам и хрема...

Такива като мен с лопата да ги ринеш, но можеш ли, кажи, спокойно да подминеш, ще можеш ли, кажи, да стъпиш на гърба ми, ще можеш ли поне да влезеш в съня ми?

Сънувам всяка нощ, една и съща сцена, как аз и ти вървим в трева неокосена. Аз искам да те пипна, ти искаш да избягаш, аз искам да те стигна, ти все по-бързо бягаш, аз искам да извикам, да те провокирам, но бодро припявам „Умирам, умирам!”. Сънувам и знам, че е само измама, теб даже насън няма те, няма. Преди да се съмне, съм съвсем уморена, отказвам се, казвам си „Да си имам проблема!”. На кого да се моля и какво да запаля, аз просто не искам да губя, но някак банално все това се повтаря.

Такива като мен с лопата да ги ринеш, но можеш ли, кажи, спокойно да подминеш, ще можеш ли, кажи, да плюеш на лика ми, ще можеш ли поне да минеш край дома ми?

Осъмвам всяка сутрин на малката тераса, гадая на кафе и два-три тънки фаса, очаквам безутешно да ми се случи чудо и вярвам безнадеждно, че още съм момиче, при все на туй и лудо. На улицата няма следа от феномен, прогнозата вещае един прекрасен ден, сърцето ми се свива, чаршафи простирам и бодро припявам „Умирам, умирам!”. Простирам и вярвам в голямата драма, тъй както се вярва в играта на „дама”, но какво от това и защо да го правя, щом няма да мога с теб да се справя...?

Такива като мен с лопата да ги ринеш, но можеш ли, кажи, спокойно да подминеш, ще можеш ли, кажи, да скочиш от ума ми, да паднеш поне на ръка от крака ми, дано се събудя вбесена тогава, да трясна, да ритна и те забравя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Янчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...