Те вървяха бавно по калната улица и се прегръщаха. Бяха щастливи... Какво пък? Щастието, истинското, е толкова рядко днес... Защо да не се усмихнат ей така, само за миг? Говореха си, смееха се. Колите свиреха с клаксоните покорай тях. Сухите листа играеха по мокрите павета по улицата. Хората и ги побутваха леко, но те продължаваха да се радват един на друг. Сякаш целият свят бе тъжен и изпълнен с болка. Сякаш те единствени бяха щастливи на Земята. Дори и небето бе се разсърдило на тях. Затрящя и над земята се изсипа пороен дъжд. Те се усмихнаха и затанцуваха. Дреха по дреха почнаха да падат и се хвърлиха на тревата.