9 мар. 2008 г., 11:20

Танц под Дъжда

1K 0 0

Те вървяха бавно по калната улица и се прегръщаха. Бяха щастливи... Какво пък? Щастието, истинското, е толкова рядко днес... Защо да не се усмихнат ей така, само за миг? Говореха си, смееха се. Колите свиреха с клаксоните покорай тях. Сухите листа играеха по мокрите павета по улицата. Хората и ги побутваха леко, но те продължаваха да се радват един на друг. Сякаш целият свят бе тъжен и изпълнен с болка. Сякаш те единствени бяха щастливи на Земята. Дори и небето бе се разсърдило на тях. Затрящя и над земята се изсипа пороен дъжд. Те се усмихнаха и затанцуваха. Дреха по дреха почнаха да падат и се хвърлиха на тревата. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...