Има една специална емоция и тя най-добре се предава по един специален начин. Тази емоция е страстта а начинът и на визуализиране е танцът. Колкото по-силна е тази емоция толкова по-красив е танцът, който я олицетворява. Колкото по-дълго е сдържана, толкова по-буен е начинът и на осъществяване чрез движенията на тялото.

Лупус Дей

Сарита беше срамежлива, такава беше още от малка. Още откакто научиха името и в училище и някой я кръсти “Сърдита”. Този прякор остана до завършването на гимназията. Така тя израсна като бунтарка в готически стил, което се улесняваше от гарваново черната и коса и тъмните и очи, които когато беше ядосана можеха да изплашат всеки, защото в тях сякаш просветваха светкавици. Това държеше заядливците далеч от нея. Така обаче тя остана без приятели. Имаше няколко момчета в живота си, но те и донесоха само още разочарования и нищо повече. Сега обаче тя бе влязла в Университета по изкуства и там да си различен бе преимущество. Един ден когато се прибра след поредният ден на лекции и тренировки беше записала модерни, класически, латино, африкански и други танци. В тази сфера искаше да се развива, почувства хлад. Веднага влезе под душа когато първите капки докоснаха тялото и тя потрепери сякаш снежинки докоснаха голата и плът. А водата бе гореща. В живота и нямаше положителни емоции освен когато тренираше. Тогава сякаш се чувстваше на място, но нещо малко не и достигаше. Завъртя се в банята и се заслуша в някаква музика идваща дълбоко в подсъзнанието и. Тя разказваше история за господарката на планината, която се разхождаше в своите владения стъпвайки боса в снега. Ханшът и се поклати в такт с музиката. На господарката и липсваше силно нещо. И това беше страст. Тя бе изгубила любимият си и за това се бе затворила в себе си и живееше в планината. Тя танцуваше. Беше красиво. А Сарита следваше нейният танц без дори да усети, че бе под душа. Сякаш стъпваше в нейните стъпки. Чупка, завъртане, едно две три, крачка назад, две в страни, три напред, чупка в ханша. Ритъма ускорява. Мелодията се промени и тя усети топли тръпки по тялото си. Мелодията се промени и бавно бе изместена от пустинен пейзаж и насред него оазис. Господарката на оазиса страстно се въртеше в ритъма на танца и Сарита ускори следвайки нейното водачество. Премятане, завъртане, разтърсване, рязко обръщане, чепка в ханша, втора и рязко ускоряване. Музиката изчезна и тя усети душът как се стели върху нея и не само това. Някой я наблюдаваше. Извърна се рязко прикривайки доколкото може ключовите зони. Беше съквартиранката и. Сарита се изчерви:

– Лили какво има? С нещо да ти помогна?

– Ъ, не. Но това, което правеше беше Уау. С главно У. – Лили така се изразяваше, когато нещо и направи впечатление.- Момиче това от къде го научи докато те гледах първо почувствах леден тръпки а после така сгря кръвта ми, че чак се изпотих.

– А защо ме гледаше.- Сарита бе успяла да се добере до халата и вече сушеше косата си.

– Чух тропане в банята и се стреснах за това отворих, но после реших да не те прекъсвам. Ти твореше магия с тялото си момиче и това, че беше гола нямаше никакво значение. Дори не го забелязах. Честно. С главно Ч.-така Лили наблягаше, когато искаше да подчертае, че нещо е истина.- Сара това беше едновременно студ и страст. Сякаш ти се бореше с нещо или …. не знам. Обаче беше толкова красиво. Сарита се изчерви. Никога не бе получавала комплимент от, който и да е до сега или пък каквато и да е бе похвала, не бе свикнала.

– Оооо, не те хваля, това са фактите.-побърза да избъбри съквартирантката и.-трябва да го изтанцуваш пред публика. Е не гола разбира се.- побърза да добави тя и се изчерви.

– Добре Лили, благодаря ти а сега може ли ….

– О да разбира се.- Лили затвори вратата.

Дойде време за изпитите. Сарита застана пред комисията.

– Здравейте госпожице, как се казвате?

– Сарита, Сарита Горанова.

– Интересно име, как се казва танцът ви?

Сари, както обичаше да я наричат огледа залата. Беше пълна. През последните три месеца тя бе събрала фенове. Бе станала една от най-популярните танцьорки в кампуса. Комисията обаче не я познаваше, защото беше от външни представители. Всъщност това представяне можеше да предреши живота и.

– Танц за огън и лед.

– Като “Песен за огън и лед”, книгата?

– Не просто прилика в заглавията.

– Ами започвайте, когато ви е удобно. Съпровода?

– Няма такъв – Сара се изчерви.

– Смело. Може да започвате.

Сарита затвори очи. Господарката на планината ги отвори и бавно се понесе в леден унес с подтисната страст, но и изящна стъпка. Тя се огледа в един замръзнал водопад и видя че тя бе господарката на планината, облечена в синя ефирна рокля до долу. Босите и крака едва докосваха снега оставяйки нежни стъпки по него. Страстта в нея пулсираше силно поради подтискането и. Бореше се да излезе да си поеме въздух. Стъпките следваха една след друга. Публиката настръхна следейки ефирните извивки. Те усетиха вледеняващата страст на господарката на планината. Вечно замръзналата планина. Започнаха да търкат ръцете си за да се стоплят. На някои дори бузите леко посиняха. Тогава страстта проби и избухна като горещ извор в Исландия. Сарита ускори ритъма. Владетелката на оазиса и пустинята пое ритъма. Тя се огледа в водата и отново видя себе си. Единственото синьо нещо на нея бе превръзката през челото и. Цялата бе в червено и се въртеше в невероятен танц. Пясъка пареше по краката и и я караше да танцува още и още. Публиката усети топлината. Някои от тях дори започнаха да се потят. Тогава картината се смени рязко двете господарки застанаха една срещу друга. Сарита за момент замря и публиката притаи дъх. Двете се сблъскаха една в друга и картината се разпадна а Сарита сякаш падна с пирует в прохладната вода на езерото. Публиката си пое рязко дъх и бурно заръкопляска. Журито рязко заговориха един през друг.

– Госпожице, къде научихте този танц.

– Просто си го представих.

– Просто така а?

– Да.-кимна тя.

– Аз дори успях да чуя музиката. Ще напиша музиката по този танц. Макар да имам чувството, че не е нужно нали?.-той се обърна към публиката. Въодушевени аплодисменти потвърдиха подозренията му.

– Госпожице вие можете да избирате къде да продължите обучението си и дори къде да работите след това. Изборът е изцяло ваш. Който и да изберете ще е късметлия.

Сарита срамежливо се усмихна. Тя отдавна бе решила и решително посочи.

Когато страстта се канализира в нещо градивно, успехът е сигурен.

Лупус Дей