Тарас Булба по холивудски

Холивудската версия от 1962 г. на  известния роман от Гогол - “Тарас Булба” представя Тони Къртис в ролята на Андрей Булба - един от синовете на Тарас. В продукцията на Метро Голдуин Майер не участва нито един руснак, или украинец, или поне аз не видях такъв в надписите, с изключение на две имена на второстепенни актьори, започващи с Владимир, и името на Алексей Толстой - единият от редакторите.  

След задължителната прозявка на Метро Голдуинският и така нататък лъв, следват надписите, на фона на рисунки на казаци с бръснати глави, и перчемче на тила в стил “конска опашка.” Казаците приличат на рисунките на хан Кубрат от учебника ми по родинознание отпреди 50 години. Дотук добре. Само че казаците от рисунките са с шарени ризки, разгърдени, колкото да им се виждат гърдите мъжки, и в шалвари, препасани на кръста с шнурче с пискюл. Тук, за пръв път в този текст ще си позволя да изразя лично мнение: вероятно казаците, според режисьора и останалите отговорни лица е трябвало да приличат на чалмалиите, с който бегло се посбиват в следващите встъпителни кадри. А може би просто организаторите на продукцията са имали в повече шалвари в някой холувудски склад. 20-30 конника, които яздят насам и после обратно натам според Холивудските филмови гении са достатъчни, за да дадат на зрителя зрителна представа как са изглеждали безпощадните воини на правоверния отомански падишах, който само между другото, по времето, когато се развива действието в романа, е владеел огромна по територия, и население империя.

След като побеждават отоманците, шарените казаци започват да пируват директно на бойното поле. Вероятно кетъринг-отговорникът им от обоза е заредил добре бъчвите с каквото там пият. По-нататък става ясно, че казаците пиели водка, и то от едни глинени половинлитрови бутилчици! Според холивудският прочит на тази иначе велика епична творба, самият Тарас Булба се появява някъде там: на черен кон, с червена риза, жълти шалвари, и забележете - червени ботуши. Понеже по времето, когато съчинявам този текст Коледа наближава с бързи стъпки, се сетих познайте за кого? “С червените ботушки…” Край на цитата.

Та тъй де - сега идват поляците на сцената: високи, снажни, с мундири, доспехи, и пушки. Канят Тарас Булба, който вече е слязъл от коня си, и размахва една сабя наляво-надясно, да пие по едно с полския принц, за да отбележат победата. Може би тук е мястото да вметна, че казаците са били наети от полският крал (полско-литовският по това време, но да не изпадаме в подробности), за да отблъснат онези нахални мухи - османлиите, които били решили да се разширяват на изток и северозапад. Да - ама не! Могъщите поляци ги спряли, с помощта на шалваросаните казаци. Аз пък имам друга представа за това кой е спрял отоманците два-три века преди да ги има литовските поляци, ама за това - друг път.

Чакайте да видите само какво се случва по-нататък! Като чува, че го канят да пие с принц, Тарас се разарява, и смело декларира: “Аз пия само с царе!” Все пак, този свободолюбив и храбър червеноризец отива да види какво става с принца на поляците. Оня пък, има глупостта да каже на всеослушание, че казаците трябвало да отидат при краля, за да му служат. Разярен, господин Булба най-после използва саблята по предназначение, и отрязва ръката на нахакания поляк, ама само до китката. После се мята на коня си, и запрашва нанякъде.  

Сега да се върнем на знаменитостта във филма: Тони Къртис. По времето на инцидента с ръката, той още не е роден, ама го очакват скоро. За детството и буйното му юношество не се разказва много във филма, освен че баща му Тарас го учи един-два пъти как да върти майсторски сабя, и как да стреля със старовремски мушкет по една пробита броня. После отецът изпраща Тони Къртис, заедно с брат му Остап да се учат на четмо и писмо в новооткритата полска гимназия в Киев. Там става каквото става, но най-важното е, че Тони, тоест - Андрей, се влюбва в една полякиня: Наталия, която е дъщеря на губернатора. 

После, братята Булба се сбиват с един от поляците, заради полякинята - естествено. Не че тя не си заслужава: актрисата е от славянски тип, и е режисирана добре как да върти сините си очи, и да крие лице зад (вероятно) вносно ветрило. Поляците ветрила не произвеждат по онова време. Тони-Андрей го раняват повърхностно под рамото с една сабя, но брат му Остап защитава семейната чест, и убива нахалния поляк. След което братя Булба са принудени от обстоятелствата да напуснат Киев. И да го оставят в ръцете на холивудските поляци, но не завинаги, да се надяваме.

За да е съвсем завършен този водевил, а и за да мога и аз да завърша това повествование, че ми се пие вече кафе, ще кажа само, че филмът продължава с нападение над наглите поляци-узурпатори, организирано от Тарас Булба. Използвайки повече стратегически, отколкото тактически прийоми, смелият запорожки казак обсажда Дубно, където поляците позорно се крият, и от злоба заливат войнствените казаци с вряла сяра, докато онези се опитват да изкатерят крепостните стени. Докато баща му очаква сгоден момент да влезе в крепостта, и да се саморазправи с наглеците, Андрей в ролята на Къртис, или обратното, се скрива между два странстващи вола, и с хитрост се шмугва в явно зле охраняваната крепост. Там обаче върлува чума, и горките поляци мрат като…като на кино. В края на тази сцена, Андрей и любимата му Наталия все пак се намират. Не успях да разбера обаче, дали вдигат голяма сватба тип: “Три дни яли пиле, и се веселиле” или пък злобната съдба в лицето на режисьора ги разделя. Защо не разбрах ли? Заспах.