Отново е вечер,задушна,немечтана,свадлива,безпространствено суха,удря в гърдите,свива очите за кратко макар, за да остане до сутринта,когато мечтата идва и криле от нежна душевност се рее в косите на вятъра..
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва топлина,защото обичта е и устрем ,и отговорност...,тя е сила,и крехкост в едно.
..Когато момиченцето вече спеше,усмихвайки се в съня си,Татяна сложи ръце като за молитва и заплака...
Плачеше отначало тихо,много тихо,а после зарида като ромон на водопад,вперила слепите си очи към непознатата тъмнина...,виждайки изрисуваната си история...
Бурята в нея изглеждаше като вулканична, лавинообразна,повличайки чувствата в платно от сиви краски.Млада беше, красива, но лесно ое влюбваше в неподходящите мъже.
Късмет ли или несбъдната крехкост от сънувани желания следваха Таня,отговор от идващия полъх така и не последва,,подобно на затворен гроб, мъката от тишината- убиваше.
Косите,раменете,извивките на т ...