22 sept 2022, 21:52

"Теория за относителността на вкуса на чорбата" 

  Prosa » Relatos
1077 4 7
3 мин за четене

 

Първото нещо, което трябваше да науча като новоселец в крайдунавски град, за да ме приемат местните бяха седемте условия, които трябва бъдат изпълнени за да е вкусна рибената чорба. А те са:
1. Да е от най - малко три вида риба!
2. Да се приготвя на бавен огън със сухи дърва!
3. Да е гореща!
4. Да е люта!
5. Да е кисела!
6. Да е сервирана с люта ракия (това шесто по ред условие не го харесвам аз....от дявола е)!
7. Да си много, ама много гладен!
Тези седем условия неизменно се спазват от всеки уважаващ се крайдунавски рибар, ресторантьор и домакиня. Като един малък, микроскопично малък Айнщайн открих и едно осмо условие. Сега ще се похваля как я открих тази тъй да се каже "Теория на относителността на вкуса на рибената чорба". Разказвам по ред.
Събудих се с мисълта за гореща рибена чорба. Набързо разпределих задачите в сервиза и под предлога, че имам спешна задача в града се изнесох по терлички към едно крайпътно заведение с прекрасна българска кухня(собственика държи изкъсо готвачите и келнерите седемте условия да са спазени (като се сетя за шестото и ме заболява главата него го пропускам винаги )). Пристигам. Паркирам под старият кестен. Направи ми впечатление, че заведението е необичайно оживено за този час на деня. Имаше само една свободна маса в цялото заведение, тъкмо за мен. Дойде келнера нетърпеливо поръчвам рибена чорба с лимон и припечена филийка. Той се усмихва и казва "Ще чакаш брат, че е хъб!". Докато щастливо се облизвам и мислено вече закусвам, пред мен застава човек е костюм и вратовръзка и казва:
- Здравей! Може ли да седна?
Повдигам поглед и виждам познат, който не съм виждал от година и повече.
- Заповядай сядай! - казвам аз и подавам ръка - Какъв си такъв официален, а едва гледаш, недоспал ли си, що ли?!
- О мани, мани! Нали се сещаш избори бяха. Сега се прибирам от София, че бях в централата на партията.
- Да ти кажа честно не знаех, че се занимаваш с политика! - изненадано казвам аз.
- Ооо, да ти се похваля, аз съм в управата на партия ...еди коя си. Та сега с тези избори нещата нали са на кантар и ми предстоят тежки преговори с коалиционните партньори !- и въздъхва замислено.
- Абе я му фрасни една рибена чорба, кисела и люта и светът ще е по хубаво място за живеене! - смигам му аз.
- А не, не, поръчах си двойно кафе да се разсъня.
Докато разменим една две любезности и на масата се настани общ познат ( местен лидер на друга партия). Не минаха и две минути и като гъби след дъжд добре облечени господа(все политици), но недоспали с кръвясали очи и пушещи тежки цигари окупираха масата. В това множество от костюмари аз като магарешки трън с лилавия работен гащеризон, упорито си чакам рибената чорба. Разговориха се господата без да се притесняват от мен или може би олисани в споровете за гласове, проценти, отстъпки и претенции въобще не ме забелязваха. То и аз не ги слушах, защото стомахчето ми шепнеше "Дай чорбичка! Дай чорбичка!". Келнерите буквално се мазнеха на господата и на мига им носеха кафетата, а моята чорба .....ееех забравиха ме гадовете. В главата ми започнаха да проблясват еретични мисли: "Май ще излезе прав Ленин за революционната ситуация. Криза по върховете (щото те недоспали улисани в кокошкарски сделки за власт) май ще предизвикат активност в гладните маси (аз , че ми стърже отвътре)". Десет минути ми бяха достатъчни да се отчая какви хора ни управляват и с какви методи печелят изборите. Душата ми беше отровена и не мечтаех вече за супа, а само за въздух . Тъкмо реших да отлетя и гледам келнера иде. Стана ми смешно. Усмихнат ставам от масата и си тръгвам. Един от господата се провиква след мен:
- Ей младеж, ако няма да си ядеш супата да я взема аз?!
- Да, няма проблем казвам аз! Аз закусих вече с "чорба" от европейска демокрация подправена с балкански подправки! Благодаря!
Качих в колата и пътувайки формулирах "Теория на относителността  на вкуса на рибената чорба"

ВКУСНА Е ЧОРБАТА, .... АКО СВОБОДНА И ЩАСТЛИВА Е ДУШАТА!
 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Миг31 (Миг) - а, не! На село хората отиват да бачкат, няма да се лигавят само с кафета-мафета и "до обяд не ям" или някое плодче, ранъта праи бачкането! Особено зимата една попара с гореща чорбичка! Оххх, олигавих се
  • Пепппи аа един потомствен селянин като мен няма по всусна , здравословна и естествена закуска от една супичка сутрин !
  • Щом казваш, аз и без това рибена чорба не ям но ми е забавно с кафето, политикантите и чорбата, само където вмест рибена си представям шкембе чорба.
    Срамота! - както би казал Душко Добродушков: интелигентни хора да ядат тиква и чорби!
  • Благодаря ви приятели ,за милите думи! О'Пеппи въпроса ти относно сухите дърва и скоростта на горене ми даде отговор на въпроса: "Защо повечето главни готвачи са мъже?". Явно това е така защото мъжете знаят как се окротява огън...(с контрол на съотношение въздух въглеводод
    ) ! Усмивкааа!
  • Бавен огън със сухи дърва не знам как става, ала щом казваш ,🙃 иначе на всяка чорба й сложи люто, кисело и чесън като на шкембето - и яж, и яж, и яж!
  • Такова описание на рибената чорба, че да му се прияде на човек, ама като не си похапнал на зле отива работата
  • Я! Мигчето с чувство за хумор и реализъм, че и владее прозаичен изказ. Мислех, че се изразяваш само лирически...
    Палец!
Propuestas
: ??:??