1 sept 2012, 23:45

Тераса

  Prosa
774 0 2
1 мин за четене

- Не е ли прекалено висок този етаж? – попита ме гъгнещо, докато несръчно палеше цигара с кибрит, без да повдигне ръце от парапета.

- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремглаво от десетия етаж надолу. Едно... две... туп... труп. Слизаме долу и извлачваме труповете до близкия контейнер.

Промъкнах се на пръсти зад нея и грабнах цигарата от ръката ù. Дръпнах си рязко два пъти и я хвърлих демонстративно с онова ловко свиване на палеца, което само шофьорите на тирове владеят до съвършенство. Тя ме погледна разсеяно и протегна празната си ръка към една светеща точка в далечината.

- Това не е ли онази бизнес сграда, която започнаха да строят преди две години. Онзи ден видях твоя съсед от горния етаж, ъъъ... Иво. Иво се казваше, нали? – сякаш името му бе енциклопедичен факт и продължи - Преместил се е месец след теб. Приятелката му се скарала с надзорника на обекта. Направила му забеле...

Телефонният звън ме спаси от потресаващите детайли за строителната площадка, превърнала се в арена на словесен двубой между лингвист и манг... ъъъ... цига... ъъъ... ром. Боже, как мразя думата ром! Не мога да я асоциирам с нищо, различно от „Бакарди” или „Хавана клуб”. Загледах се в светещата точка, която с малко повече фантазия можех да помисля за реклама на нощен бар. Стъклена фасада, улавяща всички слънчеви лъчи, на фона на различни по височина жилищни кооперации, напомнящи на разхвърлян строител „Лего”.

Стана ми противно от гледката и се обърнах. Тя държеше с рамо телефона, говореше на развален немски и прибираше разпиляното по стъклената масичка съдържание на дамската си чанта. Направи ми знак с ръце, че е спешно, трябва да тръгва веднага и ми прати въздушна целувка. Докато звукът от затръшнатата входна врата още кънтеше в ушите ми, не можех да спра да мисля, че хаотичните ù жестове във въздуха наподобяваха по-скоро отваряне на бира и надигане на шишето към устните. Отидох в кухнята, отворих две бири и излязох с тях на терасата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...