Тертер от Диводедково V
-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в този момент не би могъл ясно да определи. Бавно се изправи и машинално опипа стената в желанието си да светне лампата и да се потопи в атмосферата на родното не само чрез аромата. Бе оставил ключ на съседката, за да понаглежда къщата и двора. От време на време й изпращаше пари – за данъци и за дребни сметки. Затова сега, макар и след няколкогодишно отсъствие, прекрачи прага с убеждението, че ще завари дом, а не пусто жилище. За негово учудване ръката му попадна в дупка на стената, а по-надолу почувства дълга вдлъбнатина. Сети се, че в джоба има запалка. Пламъчето дяволски заигра наоколо… Плезеше се, дори се кискаше сред измъкнатите от стените жици и дълго се заплесна по една, която висеше над главата на учения като бесилка. От картините – от чудните очи на дома, нямаше и помен. Дървената кутия на часовника с кукувичката се търкаляше по пода, а горкото птиче и всичко, изработено от метал, беше садистично изтръгнато. Уплашено, младият човек се запъти към съседната стая. Още от вратата го лъхна тежка миризма. Скоро разбра причината - от печката не бе останало почти нищо, а дюшекът на леглото бе пропит с нафта. Тертер тревожно погледна към ъгъла, където бе мястото на татковата му цигулка. Нямаше я. Пламъчето на запалката неспокойно замъждука по библиотечните рафтове, аха, аха, да ги близне с език. Майчината икона на Богородица липсваше, но поне книгите си бяха по местата. Изглежда, че крадците не ги долюбваха особено. „Това вече не е дом, Господи, не е! Сякаш някой е плюл в душата ми, в спомените ми, срязал е корените ми…” Зави му се свят. Той едва успя да се примъкне до залятото с нафта легло, приседна в крайчеца му, а после безпаметно се отпусна…
Когато започна да идва на себе си, дълго изучава майсторските трикове на един паяк, който умело тъчеше над главата му най-фина сребърна дантела. Зачуди се къде се намира, но странната миризма наоколо скоро му припомни всичко. Беше лежал в несвяст цяла нощ, бе дочакал утрото, беше жив... Бавно се надигна, но усети болка в тила и пак се отпусна. Паякът за миг спря работата си и като мъртъв замръзна над главата на физика. Един слънчев лъч заигра по нишките на плетивото му… „Добре съм, добре съм, ето, вече ставам. Аз съм силен, аз съм много силен…” – мърмореше под носа си Тертер, правейки поредния опит да се подпре на ръце и да се задържи поне седнал. Най-после успя. Огледа се. Стаята бе направо изтърбушена. Никога през живота си не бе виждал по-страшен безпорядък. Заклатушка се към библиотеката. Библията бе на мястото си – точно там, където майка му, Бог да я прости, винаги си я държеше. Внимателно я извади, погали я като малко детенце и я запрелиства. На последните й страници прародителите му бяха започнали да записват накратичко родовата история, продължена от майка му и баща му. Младият човек се зачете. Толкова различни почерци и мастила, толкова гласове от миналото… Тертер се поуспокои и живо затърси сборника с народни умотворения на Петко Рачов Славейков. Скоро го откри и широка усмивка огря лицето му. Помисли си, че ще отнесе в САЩ най-ценното – библията и духа на народа си, събран в тази книжка. Но му беше писано да намери и още нещо. Стената бе изкъртена точно на мястото, където преди висеше една от любимите му картини, рисувана от неговия дядо. Личеше си, че зад нея е имало тайник. Сега от дървеното сандъче в стената се подаваше само една стара, пожълтяла, почти разпадаща се тетрадка. Тертер нетърпеливо я разгърна и се захласна. Сякаш се пренесе в друг свят. Като в просъница приседна на омазаното с нафта легло и забрави за всичко…
Продължава
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Роси, какво става с продължението? Поздрав!
-
Oчаквам продължение, Роси!
-
Благодаря за прочита! Да, Доче, това, което ще отвори очите на младия учен, е в тайнствената тетрадка.
-
Тъжна картина... Толкова път и копнеж,и спомени... И поругано светилище.
Навярно онова, което ще му даде сили да понесе е в тайнствената тетрадка... -
Чета с голям интерес. Чувствувам главният герой много близък, и неговите преживявания като свои собствени. Може би защото и аз съм емигрант. А може би просто защото и аз съм човек.
-
Благодаря за съпреживяването и интереса!
-
На човека му е било писано да намери и още нещо (въпреки мародерите -- бял свят да не видят, дано), а на нас, кога ще се напише продължението, че то на най-интересното, да му се не види!
-
Позната картинка! Хубаво си я нарисувала! С поздрави, Роси!
-
Безупречно изпълнена художествена картина изпълнена с много любов и тъга! поздравления за повествователното майсторство и силата на творческото внушение!
-
Чета те, Роси, с интерес, продължавай.
-
Съпреживявам с героя срещата му с родния дом. Заинтригуващо завършва тази част. Четох с интерес. Пожелания за ведър ден, Роси!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
В близките събота или неделя ще е набрало смелост.
Благодаря за интереса!