Ти
Най-трудно е да бъдеш сам, когато нощта падне, стоиш в мрака между четири стени, с нищо друго, освен мислите и спомените в главата си, чакаш изгрева, чакаш дълго, само че изгревът не идва за всеки, мракът понякога остава дълго, отворил широко дверите си около четирите стени.
Не съществува естествен баланс, когато вратата се затвори, то това твърде често е завинаги, по-лесно е да вярваш, че ще имаш още един шанс, още един изстрел. Глупако, какво ще уцелиш в тъмната стая, освен себе си?
Когато останеш сам и времето започне да се стича като бръснач по настръхналото от ужас тяло, започваш да мислиш и понеже нощта е дълга, а вече си мислил достатъчно за себе си, започваш да го правиш и за другите, а това е съсипващо и за тях, и за теб, те са там, ти си тук, в нощта, искаш да се събудиш, да бъдеш сред тях, да бъдеш друг, само сънуваш...
Сънищата и спомените са странно нещо, могат да променят настроението ти драстично, също както добрата музика на вековете. Проблемът с тях е, че са твърде ...