18 ene 2012, 23:04

Ти отмина

  Prosa » Otros
1.2K 0 2
1 мин за четене

    Минало, настояще и бъдеще ще се сливат в едно винаги, когато затворя очи и красивите черти на твоето лице усмихнато озаряват мислите ми. Протягам ръце, в опит да докосна топлите и нежни твои длани, за да те почувствам отново жива и това, че си тук с мен. Миг... толкова несъизмеримо малък и същевременно напълно достатъчен да накара сърцето ми да бие учестено, отново да усетя онзи прилив на нестихваща любов, нежност и привързаност. Усмихвам се, а погледът озарен се рее над дърветата и търси неспирно цветето, което толкова много обичам, търси теб.


    Миг, толкова малък и недостатъчен да те задържи по-дълго при мен. Поемам бавно глътка въздух с тъжен привкус на незадоволеност, защото съм отново в реалността, отново сам и без теб. Хладно е, а аз отново притварям очи и твоето лице за част от секундата преминава, блестейки в мрака, чувам звънкия ти смях и тихите ти, леки стъпки някъде там. Това е напълно достатъчно за мен... винаги да те нося в съзнанието и мислите си, за да поддържаш парещи спомените за един копнеж по романтичното и светло бъдеще. За онзи момент, когато отново ще видя любов в нейните очи – тези очи, които наистина ще ме обичат истински за разлика от твоите. За ръцете, които ще милват посребрените ми коси, с думи, които винаги ще топлят сърцето ми, когато тя ми казва своето „Обичам те!“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...