Тиха любов

Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекрасни цветове и той така ги подреждаше,че когато цъфтяха изглеждаха, като симфония от меки жълти цветове до големи фунии по тридесет сантиметра, завършващи във всевъзможни краски. Кактусите бяха магически. Всичко в тях беше. Магично. И розите имат бодли, но тук бодлите имаха цветя.
"Ето, тебе ще сложа тук, мило мое – помисли си той и премести един кактус до друг

   – А ти как попадна тук? - погледна един до едно мушкато

   – С мушкатото нямаш работа. Много е чувствително. Ще го убодеш иии..." и така мислено си разговаряше с тях.
Някога бил учител, но решил, че това не е за него – цветята някак бяха по-добри ученици. Едно хубаво, цветно семейство.
Единственото друго цвете в живота му беше едничката му дъщеря, която отдавна беше заминала в чужбина. Не беше я виждал от години.
 Герасим често си казваше Наум любовта обича тишината.
"В тишина цветята цъфтят,
тишината божествен е път"
Така повтаряше често любимото си стихче, което бе измислил.
Днес бе специален ден.
Той обикаляше щастлив около кактусите. Всичко беше цъфнало прекрасно. Красива приказка от цветя. Но също така ставаха тридесет години, откакто се грижеше за кактусите.
Дойде до него в този миг служител и му подаде два плика. Две писма.
Той прочете първото и заплака.
Там пишеше, че го освобождават от длъжност, защото търсели нови попълнения, а той бил глухоням.
Една тиха любов, която бе създала толкова красота.
Прочетени второто, Пак заплака, но от радост – дъщеря му се прибираше – неговото цвете.
"Едно след друго цветята цъфтят
В саксии градини или поляни.
Едно след друго писма са напът.
С добри новини и приятни покани..."
Помисли си той.
А неговата тиха любов грееше в цветове по кактусите.

Автор Росен Николов © всички права запазени

Посвещава се на Галин Радков и всички хора обичащи красотата.