Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекрасни цветове и той така ги подреждаше,че когато цъфтяха изглеждаха, като симфония от меки жълти цветове до големи фунии по тридесет сантиметра, завършващи във всевъзможни краски. Кактусите бяха магически. Всичко в тях беше. Магично. И розите имат бодли, но тук бодлите имаха цветя.
"Ето, тебе ще сложа тук, мило мое – помисли си той и премести един кактус до друг
– А ти как попадна тук? - погледна един до едно мушкато
– С мушкатото нямаш работа. Много е чувствително. Ще го убодеш иии..." и така мислено си разговаряше с тях.
Някога бил учител, но решил, че това не е за него – цветята някак бяха по-добри ученици. Едно хубаво, цветно семейство.
Единственото друго цвете в живота му беше едничката ...