Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според легендата, върлувал страшен убиец, който за една нощ безмилостно отнел живота на четиридесет човека, след което никой повече не чул за него - просто изчезнал в нищото. Той бил запомнен като черна сянка с ужасен белег от изгаряне по ръцете и множество рани и белези по лицето. Единственото, което някога било споменато за убиеца било, че четири години след ужасната нощ бил забелязан в далечен Белград – мъж с ужасни белези по себе си, черен като дявол – както го описва местният вестник.
- Просто стара легенда, с която плашат малките деца – рече старият пияница, който седеше на крайната маса до топлата камина.
- Защо тогава очите ти светнаха така ? – шеговито му отвърна кръчмарят.
- Аа, влезе ми ...