16.06.2009 г., 1:24 ч.

Тихият Мъртвец 

  Проза » Разкази
557 0 0
2 мин за четене

Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според легендата, върлувал страшен убиец, който за една нощ безмилостно отнел живота на четиридесет човека, след което никой повече не чул за него - просто изчезнал в нищото. Той бил запомнен като черна сянка с ужасен белег от изгаряне по ръцете и множество рани и белези по лицето. Единственото, което някога било споменато за убиеца било, че четири години след ужасната нощ бил забелязан в далечен Белград – мъж с ужасни белези по себе си, черен като дявол – както го описва местният вестник.

-         Просто стара легенда, с която плашат малките деца – рече старият пияница, който седеше на крайната маса до топлата камина.

-         Защо тогава очите ти светнаха така ? – шеговито му отвърна кръчмарят.

-         Аа, влезе ми някаква мушица в окото, проклето създание ! – пияницата настояваше.

Същата вечер, час-два по-късно, когато гъста мъгла обгърна малкото градче, кръчмарят затвори кръчмата и пияницата трябваше да се заклатушка до дома си. Градът беше тих и пуст, а уличните лампи бяха на границата между живота и смъртта. Единствено периодичното хълцане на стареца и тромавите му стъпки изпълваха града с живот. Яростен гръм разтресе градчето и на мига започна зловеща буря. Вятър и дъжд показваха надмощието си и планираха да опустошат цялото градче, чийто жители се свиваха в малките си топли домове и се молеха горещо да оцелеят. Пияницата реши, че трябва да побърза към дома си, затова и мина по прекия път  - през дълга, тясна и зловеща уличка. Запъхтя се, а в следващия миг чу зад себе си нечии стъпки. Когато се обърна, което никак не бе бързо, там бе само тъмнината, дъждът и счупената улична лампа. Параноята явно обхвана нетрезвия му мозък, защото реши да забърза крачка. Отново чу стъпки зад себе си, ала този път направо се затича напред и, хоп, препъна се в малка пукнатина в уличката. Падналият успя единствено да извади няколкото кибрита, останали в джоба му и да ги стисне здраво в ръка. Крачките бавно приближаваха, а пияният не можеше да стане, затова бавно очакваше съдбата си. След минута над него се яви черният нюанс на лице, цялото в рани и белези.

-         Кой си ти ? Какво искаш от мен? (Хлъц) Махай се, ще те пратя в затвора, познавам кмета ! – започна истерично да крещи безпомощният.

Черната сянка отговори, като надигна остър нож и го заби множество пъти в тялото на пияницата. Кръвта се стичаше по уличката и накрая оттече в канала.

   На сутринта в полицията бе подадено анонимно обаждане, съобщаващо за намерен труп в малката уличка. Когато полицаите отишли да проверят, заварили потресаващата гледка на трупа на стария пияница - разчленен и разхвърлян из цялата улица, а на стената на една от къщите бе написано с кръв цифрата „ 41 ”

 

© Денис Метев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??