Тихо
Тихо, чу ли ти какво прошепна моята душа, а искаш ли да ти разкрия мислите си аз сега? Дали ще ми повярваш, че си лягам вечер и сутрин ставам с мисълта само за едно момиче, а то е толкоз нежно, с коси от кехлибар и кожа нежна, сякаш е листенце на кокиче?!
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувставата си на нея да опиша. Да я накарам да погледне в очите мои и да открие, че е единствено за нея тупка моето сърце, да знае, че, когато падне, винаги ще ù подам ръка, за нея място отредено има в моята душа.
И знай, ако в момента четеш това и в очите ти проблясват две искри, единствено остана да ти кажа, че ти си момичето на моите мечти!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лъчезар Андреев Todos los derechos reservados
