Тихо
Тихо, чу ли ти какво прошепна моята душа, а искаш ли да ти разкрия мислите си аз сега? Дали ще ми повярваш, че си лягам вечер и сутрин ставам с мисълта само за едно момиче, а то е толкоз нежно, с коси от кехлибар и кожа нежна, сякаш е листенце на кокиче?!
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувставата си на нея да опиша. Да я накарам да погледне в очите мои и да открие, че е единствено за нея тупка моето сърце, да знае, че, когато падне, винаги ще ù подам ръка, за нея място отредено има в моята душа.
И знай, ако в момента четеш това и в очите ти проблясват две искри, единствено остана да ти кажа, че ти си момичето на моите мечти!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Андреев Всички права запазени
