Бармана наблюдаваше внезапното ставане на Бронята от пейката, спонтанно преминало в подобие на лек крос. Успя да види и краткия задълбочен поглед на приятеля си към телефона му, станал причина за рязкото спиране на бързото му ходене. Но само за миг. После го изгуби от погледа си. Реши да не му се обажда. За свое учудване долови телефонния му разговор с Дукесата, въпреки че се намираше поне на 200 метра от там. След първоначалното силно объркване, от известно време насам истински се наслаждаваше на новите си супер възможности. Постепенно започваше да придобива увереността на ракета с топлинно насочване. В главата му вече имаше готов план за действие, който той нямаше търпение да задейства. Стрелката пред очите му жизнерадостно премигваше в неговата посока, оцветена в прекрасен зелен цвят. Спомни си за цветята в Омагьосаната гора. Уникални цветове, откриващи се само за периферното му зрение. Прииска му се да ги види пак, но други дела просто не търпяха отлагане. Уличната лампа, високо на ...