Късата_клечка (Явор Бачев)
87 30
28 dic 2022, 23:45

 Тихото 

  Prosa » Novelas y novelas cortas, Ficción y fantasy
680 0 0
Произведение от няколко части
4 мин за четене

                                        Въведение

 

          Има ли начало, което да е люлката на всички начала? Първоизточникът! Нещото, от което е възникнало всичко. Всичко познато и все още не открито – цялото битие. Искрата на големия взрив, та и преди нея, чак до вече неясните гаснещи сенки водещи до абсолютното Нищо! Там, където дори самото време е било нагънато и още се е учило да върви. Еднопосочно, неуморно и без да има нужда от почивка. Дете на невидимата материя и брат на пространството, винаги ръка за ръка! Поне... докато „смъртта ги раздели“. Търсещи, някъде из необятното - самият Край. Основната движеща сила на всички творения! Порталът на тяхното драматично завръщане към „мястото“ от където са дошли. Без изключение! Изпитание за издръжливост? Изпита на изпитите за галактики, звезди, планети, комети, скали и други не толкова устойчиви и твърди съществуващи форми. Създания от плът и кръв, именно за които е тази история! Но не на 100 процента.

          На фона на космическата музика, състояща се основно от прелитането на огромни, предимно овални тела, картината постепенно започваше да се приближава към едно от тях. Почти перфектен кръг. И многоцветен! Изглеждаше някак си... жив! Около него патрулираше друго закръглено тяло, но то леко пренебрежително беше оставено в страни. Не само заради това че приличаше на добре полирана скала, многократно обстрелвана в продължение на милиарди години. Нито пък и заради едноцветния, също много наподобяващ камък нюанс на сивото, оживяващ единствено от лъчите на близката звезда. Не... просто центъра на действието в момента се спускаше като сонда в атмосферата на изпълнената с живот биосфера... или по конкретно, си проправяше път през група скупчени високо облаци. След подминаването и на последните от тях, спонтанно се разкриха множество проблясващи оранжево жълти и дори розови на места светлинки, които от тази перспектива все още изглеждаха неподвижни. Само огромната водна шир, планинските вериги и безлюдните горски райони, степите, тундрите, пустините и множеството други подобни места оставаха в тъмно... много тъмно... почти черно!

          Нощ! Или иначе казано възпрепятстването на слънчевата светлина от собствената ни планета, поради непрекъснатото въртене около оста й. Земята! Колко много религии дърпащи кокала на „истината“ и ревностно пазещи светите доказателства за сътворението от единствения или много Богове. И нито една от тях не бе подлагала под съмнение името на нашият общ вселенски дом! Нито един човек, било той дълбоко вярващ или атеист, минаващ за нормален или тотално сбъркан идиот. От най-големите умове в науките до тотално занемареното в главите простолюдие. Всички, на едно подсъзнателно ниво, почти вродено бяха единодушни за този факт. На повечето езици тази дума значеше само едно – пръст. Факт, който навсякъде по белия свят се набиваше в главите на подрастващите, но наравно и с един друг – Синята планета!

          Някъде долу, в не много населените райони, картината продължаваше да се приближава. Дори и там на места се наблюдаваха по-силни проблясъци. Тук там по някой заблуден облак... и движение. Една от ярките точки започваше да придобива все по-различни очертания, някак си равномерно сменящи се една след друга геометрични фигури. Започващи от кръг и плавно преминаващи през неправилен квадрат, постепенно увеличаващ страните си достигайки до сложен многоъгълник. Бели светлини прелитаха над него, носещи се стремглаво към определена точка, сякаш притегляни от огромен невидим магнит. Други такива далеч долу на самата повърхност се движеха по прави и криви линии нанякъде разминавайки се с червени на цвят техни копия. Донякъде имаха еквивалента на червените и бели кръвни телца сновящи по артериите на мега голям организъм. Паралелно с тези събития, също като в добре режисиран филм, без да бърза, тъмнината започваше да става ... не толкова невидима. Цветовете се сменяха умело сякаш го бяха правили милиони пъти преди.

          Изгревът! Той всъщност не настъпваше за всички едновременно. Донякъде приличаше на Мексиканската вълна по футболните стадиони. Всяка географска дължина, която докосваше Слънцето, бележеше утрото и почти внезапното пробуждане на голям брой хора, обикновено ставащи за работа. Те разбира се не се изправяха на крака с протегнати нагоре ръце и викове за да посрещнат това всъщност величествено събитие, освен тези, които изобщо не си бяха лягали. Най-вече влюбените, загубените и всички останали, които за определен период от живота си бяха попаднали в горните две определения. Като цяло на огромна част от човешката популация изобщо не и пукаше за началото на поредния ден!

          Град погледнат отгоре! Хора отбелязани само с точки и на забързани обороти. Летящи по тротоари около сгради, влизащи и излизащи от тях ,както и от превозните средства, подреждащи сякаш със скоростта на светлината пъзели и картини приличащи на сложен древен език. Компютърен език! От тези имащи способността да се развиват и усъвършенстват сами. Една голяма платка с различни компоненти, между които се движехме Ние. Като неврони, групиращи се по строго определени начини с цел запаметяването на информация или решаването на различни по трудност задачи... Бавно! На нормални за нашите представи обороти. На място, пригодено само за нашите очи. Настроени на специфична честота... и сами! Дотолкова колкото „здравия разум“ ни го нашепваше по начин, много близък до еквивалента на приятелско намигване...

   ...там някъде, сред целия този привиден хаос, в едно от тези заведения с особена репутация и с предимно постоянна клиентела, настанил се удобно зад бара и заобиколен от приятелите си, продавача без изобщо да подозира започваше да се изключва от системата!

» следваща част...

© Явор Бачев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??