Типичният лъв

9 jul 2007, 10:54

Prosa

870 0 1

1 мин за четене

Отново седя на терасата на село. И отново с теб сме скарани... Знаеш, че в това селце имам много хубави спомени и теб ревността те разяжда...
Знаеш, че тук си прекарвам убийствено и момчешка е моята компания...
Няма спане, нито почивка и забавленията са на МАХ!
Но и капка вина не изпитвам, че те оставих за няколко дни...
Вчера пристигнах тук и с една приятелка седнахме в едно кафе... и ето видях пак онези очи... които толкова много съм любила и за които толкова много съм плакала... на бившата любов... за който ти толкова малко си слушал...
Разтреперих се цялата, но сърцето ми напомни, че обичам теб...
Ограничих се само с една прегръдка и целувка по бузата... все пак той ми е скъп, не исках и друго...
Същият ден ти пратих смс "Липсвам ли ти?", но ти отново не оцени това, че се сетих за теб и не отговори... И аз знам защо...
Да ми отговориш директно никога не е било в кръвта ти...
Отговориш ли ми с "да" - това за теб е като падане в краката ми, под достойнството ти...
Отговориш ли ми с "не" - знаеш, че би ме наранил и загубил, знаеш, че ще плача, а ти не понасяш това... гадно ти е...
Още не си ми отговорил... но знам, ще е нещо от сорта "мога и без теб, справям се"...
Знам, че можеш... но ти е гадно... Защо веднъж не преглътнеш гордостта си и не бъдеш щастлив? Знам, че си истински мъж, няма нужда да ми го доказваш, знам че си лъв и се нуждаеш да те галя по гривата... но не това е начинът...

Типичният лъв

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas