20 nov 2010, 21:09

Титаник

  Prosa » Otros
1K 0 1
1 мин за четене

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, несломимо.

Помните ли паниката, действията, тичането, триковете... в името на спасението на човешкото съдържание на Титаник. В този случай думата "човешко" не е на място, по-скоро е хорско. Хорското съдържание! Хората от Титаник "драпаха" да се спасят, по-състоятелните дори направиха сделки, за да се намъкнат в лодките, за да продължат да дишат, да съществуват... А помните ли капитанът? Оня, който заслужава името на кораба. Капитанът, който остана в Титаник, за да потънат заедно, защото той се чувстваше виновен.

Помните ли музикантите! Свириха, докато хорската помия се лееше около тях в красивата вечер. Свириха и в момента, в който Титаник забърса айсберга. Дотук всичко е нормално и не впечатлява, обаче те свириха и после, докато Титаник, разлюлял се вече от скачащите човечета, потъваше. Цигулките им свиреха "Песен за човека". Песен за Титаник, ама не кораба.

Жалко е, че днес Титаник потъва. Ония музиканти изчезват, капитанът го няма... остават търговците, универсалните, ония, дето търгуват с всичко, даже и със себе си. Продават си душите и оцеляват.

Ей, "Нека бъде светлина", бе! Нека като ни препъват, преди да сме надигнали глава, бъде светлина. Нека е светло в душите ни. Нека пеем, вместо да злобеем! Нека не обличаме лицата си с красота, мажейки се с грим, нека е красиво вътре в нас, в главите ни или в сърцата, кой както предпочита...

 

Като малък гледах мачове и обичах головете, днес трепвам не при гола, а след съдийския сигнал, като видя как се поздравяват футболистите. Противници на терена, те воюват и се ритат там, но след мача си подават ръка. Това е благородното, това те прави благородник, а не голът, голът те прави професионалист, но не е достатъчно. Понякога трябва да потънеш и като потъваш, не да крещиш, а да пееш. "Красотата ще спаси света".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Благоев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...