20.11.2010 г., 21:09

Титаник

1K 0 1
1 мин за четене

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, несломимо.

Помните ли паниката, действията, тичането, триковете... в името на спасението на човешкото съдържание на Титаник. В този случай думата "човешко" не е на място, по-скоро е хорско. Хорското съдържание! Хората от Титаник "драпаха" да се спасят, по-състоятелните дори направиха сделки, за да се намъкнат в лодките, за да продължат да дишат, да съществуват... А помните ли капитанът? Оня, който заслужава името на кораба. Капитанът, който остана в Титаник, за да потънат заедно, защото той се чувстваше виновен.

Помните ли музикантите! Свириха, докато хорската помия се лееше около тях в красивата вечер. Свириха и в момента, в който Титаник забърса айсберга. Дотук всичко е нормално и не впечатлява, обаче те свириха и после, докато Титаник, разлюлял се вече от скачащите човечета, потъваше. Цигулките им свиреха "Песен за човека". Песен за Титаник, ама не кораба.

Жалко е, че днес Титаник потъва. Ония музиканти изчезват, капитанът го няма... остават търговците, универсалните, ония, дето търгуват с всичко, даже и със себе си. Продават си душите и оцеляват.

Ей, "Нека бъде светлина", бе! Нека като ни препъват, преди да сме надигнали глава, бъде светлина. Нека е светло в душите ни. Нека пеем, вместо да злобеем! Нека не обличаме лицата си с красота, мажейки се с грим, нека е красиво вътре в нас, в главите ни или в сърцата, кой както предпочита...

 

Като малък гледах мачове и обичах головете, днес трепвам не при гола, а след съдийския сигнал, като видя как се поздравяват футболистите. Противници на терена, те воюват и се ритат там, но след мача си подават ръка. Това е благородното, това те прави благородник, а не голът, голът те прави професионалист, но не е достатъчно. Понякога трябва да потънеш и като потъваш, не да крещиш, а да пееш. "Красотата ще спаси света".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Благоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...