Nov 20, 2010, 9:09 PM

Титаник

  Prose » Others
1K 0 1
1 min reading

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, несломимо.

Помните ли паниката, действията, тичането, триковете... в името на спасението на човешкото съдържание на Титаник. В този случай думата "човешко" не е на място, по-скоро е хорско. Хорското съдържание! Хората от Титаник "драпаха" да се спасят, по-състоятелните дори направиха сделки, за да се намъкнат в лодките, за да продължат да дишат, да съществуват... А помните ли капитанът? Оня, който заслужава името на кораба. Капитанът, който остана в Титаник, за да потънат заедно, защото той се чувстваше виновен.

Помните ли музикантите! Свириха, докато хорската помия се лееше около тях в красивата вечер. Свириха и в момента, в който Титаник забърса айсберга. Дотук всичко е нормално и не впечатлява, обаче те свириха и после, докато Титаник, разлюлял се вече от скачащите човечета, потъваше. Цигулките им свиреха "Песен за човека". Песен за Титаник, ама не кораба.

Жалко е, че днес Титаник потъва. Ония музиканти изчезват, капитанът го няма... остават търговците, универсалните, ония, дето търгуват с всичко, даже и със себе си. Продават си душите и оцеляват.

Ей, "Нека бъде светлина", бе! Нека като ни препъват, преди да сме надигнали глава, бъде светлина. Нека е светло в душите ни. Нека пеем, вместо да злобеем! Нека не обличаме лицата си с красота, мажейки се с грим, нека е красиво вътре в нас, в главите ни или в сърцата, кой както предпочита...

 

Като малък гледах мачове и обичах головете, днес трепвам не при гола, а след съдийския сигнал, като видя как се поздравяват футболистите. Противници на терена, те воюват и се ритат там, но след мача си подават ръка. Това е благородното, това те прави благородник, а не голът, голът те прави професионалист, но не е достатъчно. Понякога трябва да потънеш и като потъваш, не да крещиш, а да пееш. "Красотата ще спаси света".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Благоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...