Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня, русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка, се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащия до рамото му мъж и в бързината го перна с лакът лекичко по носа, при което другият измърмори:
- Леко де, леко. Няма да ти избяга телефона!
- Извинявай, но трябва да вдигна. Все пак…
- Знам, знам, знам! Телефонът ти е импулсен, плаща скъпия наем на апартамента, яхтата и останалите ти сметки – измънка превзето мъжът, опипвайки носа си, като че да провери дали е още цял. Мънкаше под мустак - ред гъсто засети черни косъмчета, наредени прецизно върху горната му устна, добре оформен и подстриган в ретро стил, тип а ла 20-те, подсилващ и без друго контешкия му вид. Върху чупливата си, смолисточерна, лъщяща, все едно намазана с паркетин коса, носеше срязан найлонов чорап, прикрепен за брадата му със смешни вързанки, предпазващ я от нежелано р ...