V - та Глава
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са казвали ей така "Здравей!". Спомни си ги всичките... Колко малка беше неговата улица. Едва се побираха къщите. Да не говорим за хората...
- Здравей! - каза отново.
- Здрасти! - отвърна му някой.
Заоглежда се изненадано. Не виждаше никой. Направи си заслон с ръка над очите и се вгледа по-надалеч. Пак никой. Помисли си, че му се е сторило. Беше толкова горещо. Понякога в горещините на хората им се причуват разни неща.
- Здрастиии... - настояваше гласът.
- Ми... Здравей... - поуплашен каза той - но кой си и защо не те виждам?
- Погледни надолу! - дружелюбно отвърна някой.
Веднага обърна очи надолу. Там имаше куче. Драскаше миловидно по крачола на овехтелия му панталон и потриваше глава в ръката ...