30 jul 2011, 23:16

Той

1.1K 1 1

За миг бяхме сами.
Лека музика се долавяше.
Лежеше той, аз бях до него.
Ръцете ми изучаваха тялото му, минаваха през всяка извивка.
Очите му бяха затворени, сякаш сънуваше.
Ръката галеше колената ми и ги притискаше близо до себе си.
Очите му бавно се отвориха и погледът му ме накара да трепна. 
Усмихна се.
Направи ми място и телата се доближиха.
Тялото ми усети топлината на ръката му, пулсът се ускори.
Ръката ми бе вплетена в неговата и се чувствах щастлива.
Всичко бе толкова истинско и желано, бе миг, който ме накара да се усмихна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Рангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...