За миг бяхме сами.
Лека музика се долавяше.
Лежеше той, аз бях до него.
Ръцете ми изучаваха тялото му, минаваха през всяка извивка.
Очите му бяха затворени, сякаш сънуваше.
Ръката галеше колената ми и ги притискаше близо до себе си.
Очите му бавно се отвориха и погледът му ме накара да трепна.
Усмихна се.
Направи ми място и телата се доближиха.
Тялото ми усети топлината на ръката му, пулсът се ускори.
Ръката ми бе вплетена в неговата и се чувствах щастлива.
Всичко бе толкова истинско и желано, бе миг, който ме накара да се усмихна.
© Лилия Рангелова Всички права запазени