Ние до такава степен сме свикнали с нашия автоматизъм, че дори не правим и най-бегъл опит да го подложим на съмнение. А съмнението е най-важното ни сетиво по трудния път към Истината.

"Блажени са повярвалите без да видят!" -

изрече Иисус пред Неверния Тома, усъмнил се в Неговото възкръсване. Но пак Иисус възкликна от кръста точно преди да издъхне:

"Господи, Господи, защо ме изостави?",

доказвайки, с това последно свое възклицание, обзелото го голямо съмнение в Отца Му.

А вие, уважаеми читатели, не се ли съмнявате? Не се ли съмнявате в неизбежността на смъртта си. Имате ли сила да повярвате, че сте безсмъртни физически точно в това свое тяло и в този си образ. Защото кое позволява смъртта да настъпи? Нима не е прекъсването на потока на съзнанието ни. То прилича на заспиването. Често допускаме да заспим без да можем да попречим на това. Но ако не допуснем прекъсване на съзнанието, то смъртта не би съществувала. И аз съм готов да се обзаложа с вас, че нормалната ни форма на съществуване предполага физическото ни безсмъртие. Че всички умрели са просто велики изключения, колкото и голямо да е числото им. Защото не в големината на едно число е заключена Истината. Просто Истината за нашето физическо безсмъртие точно в тези тела, с които до болка сме свикнали, все още не е изявена. И докато Истината не е изявена Тя остава непозната за нас. Но след нейната изява лъжата незабавно слиза от сцената. А тази лъжа е смъртта. Зная, че сте обременени от чисто технически пречки, които ви отнемат ясното разбиране за безсмъртието. Нормално е - материалите стареят, телата също. Как тогава да очакваме, че краят не е неизбежен. А нима забравихте за регенерацията? За гущера, комуто пораства отново опашка. Но аз питам - защо ви е задълбаването в техническите детайли, които нямат отношение към същността? Зная - така сте свикнали. Така са ви научили от най-ранна възраст. Научили са ви, че всяко нещо има начало и край. Затова ви е буквално невъзможно да преодолеете жестоката инерция на обсебилото ви псевдознание.

       А ето нещо още по-любопитно. Още от ученическата скамейка даскалите са се престарали да набият в главите ви, че ако имате някакъв брой числа, то независимо от реда на сумирането им вие трябва винаги да получите един и същи отговор. Да приемете противното, сякаш би означавало да се превърнете в еретици. Но защо, драги мои читатели? Защо толкова лековерно се съгласявате с подобна неочевидност. Лично аз не съм убеден, че реда на сумирането не променя крайната сума. За мен по-естествено изглежда тази крайна сума да зависи от избрания начин на сумиране на зададените ни числа. Досега не съм попадал на доказателство, което да ме убеди в противното. А в училищата и дори в университетите, никой не ми е предлагал такова. Според мен тази ширеща се заблуда се основава на две прословути аксиоми. Първата от тях гласи, че за всеки две числа a и b е предположено свойството a + b = b + a. Това свойство е известно като комутативност на събирането. Втората аксиома се отнася за три на брой произволни числа a, b и c. Тя гласи, че: a + (b + c) = (a + b) + c. Нарича се асоциативност на събирането. Стъпвайки на тези две аксиоми, в случая на суми с краен брой събираеми, се екстраполира, че резултатът от сумирането не зависи от реда на извършване на действията. Но с вас добре знаем, че ако натрупаме достатъчно голям, макар и краен брой оризови зрънца, ще получим образувание известно като купчина. И тази купчина е нещо качествено ново в сравнение с отделните оризови зрънца. Така стоят нещата в живота. Защо тогава в математиката да стоят различно? Не намирам отговор на този натрапващ се въпрос. Когато броят на събираемите е безкраен, то начинът на сумиране е определящ за финалната сума. Това е известно от една теорема на Бернхард Риман. Риман забелязал, че каквото и число да си изберете, то съществува такъв начин на групиране на безбройно многото събираеми, че получената сума да съвпадне точно с това число. Разбира се този удивителен резултат на Риман е валиден при едно допълнително ограничение, но не това е същественото. Същественото е, че:

при безброй събираеми резултатът от сумирането зависи от начина, по който сумиране!

Оставям ви да помислите самостоятелно над тези странни неща и ви пожелавам да откриете, подобно на Риман, че ако събирате наличните си пари в банковата си сметка, то съществува такъв начин на сумиране, който ще ви направи милиардери и то в такъв размер, че да изплатите дори външния дълг на САЩ.