Ние до такава степен сме свикнали с нашия автоматизъм, че дори не правим и най-бегъл опит да го подложим на съмнение. А съмнението е най-важното ни сетиво по трудния път към Истината.
"Блажени са повярвалите без да видят!" -
изрече Иисус пред Неверния Тома, усъмнил се в Неговото възкръсване. Но пак Иисус възкликна от кръста точно преди да издъхне:
"Господи, Господи, защо ме изостави?",
доказвайки, с това последно свое възклицание, обзелото го голямо съмнение в Отца Му.
А вие, уважаеми читатели, не се ли съмнявате? Не се ли съмнявате в неизбежността на смъртта си. Имате ли сила да повярвате, че сте безсмъртни физически точно в това свое тяло и в този си образ. Защото кое позволява смъртта да настъпи? Нима не е прекъсването на потока на съзнанието ни. То прилича на заспиването. Често допускаме да заспим без да можем да попречим на това. Но ако не допуснем прекъсване на съзнанието, то смъртта не би съществувала. И аз съм готов да се обзаложа с вас, че нормалната ни форма на съществуване п ...