12 sept 2009, 12:50

Топография на белезите

  Prosa » Relatos
1.6K 0 9
2 мин за четене

 Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.

  - От ютия е. Падна ми на крака като малка. – целуваш го. Кожата е дори по-нежна, отколкото изглежда.

 Продължаваш нагоре – на глезена на другия крак – светла резка, едва забележима – спомен от неудобни обувки.

 Колената – о, те са целите в белези. Но толкова стари, че вече са се слели с кожата и са почти невидими за окото. Усещаш ги само на допир. Малкото над лявото коляно – друг белег – от счупено стъкло.

  Още по-нагоре – от вътрешната страна на бедрото – дебела резка – порязано на ръждясала ламарина, докато прескачала ограда, за да избяга с откраднатите ябълки. Личат си дори трите шева – и той е гладък и изпъкнал.

  Всъщност цялата й кожа е такава – влудяващо гладка и нежна и мирише на портокали. Ах.

  Ниско под кръста – спомен от апандисита. По-малък е от белега от ламарината. И по-хубав. Целуваш и него. А тя сладостно се извива в ръцете ти и мърка.

  Обръщаш я по корем – там, където другите момичета имат татуировка, тя има стар белег с неправилна форма – паднала от люлката и тя я ударила.

  Нагоре по гръбнака – веднъж се ожулила на скала, докато ходила на поход.

  На плешката – отново изгорено. Но малко, съвсем малко. Явно обича да си играе с огъня ...

  Обръщаш я отново по гръб. Ръцете ти не спират да я докосват.

  До пъпа – съвсем малка вдлъбнатина – спомен от шарката.

  Между гърдите – съвсем мъничък и по-нов – изгорена с лазер бенка. Хм, въздишаш – бенката би стояла ужасно секси. Целуваш и него.

  Лактите – и те като колената.

  По пръстите й – две порязвания – неизбежни и един на дланта – кофти възпаление.

  Нагоре, нагоре – светлорозов почти незабележим – до ямката. Рожден белег.

  На брадичката – съвсем избледнял – паднала по стълби, докато работела като сервитьорка.

  На носа – досами окото – друг спомен от шарката.

  Отстрани другото й око – стои като трапчинка. Адски сладко – отново от падане по стълби.

   Дали пропусна някой? Май всичките ги забеляза. Или всъщност ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезия на усещането... и тръпката!
  • Хубаво, мноого хубаво, определено кара въображението да заработи.
  • Белезите правят живота. Поздравления.
  • Много хубаво!
  • Благодаря на всички ви за коментарите
    Анджела - мислех го, обаче в един момент реших, че детайлизирането може да стане прекалено и някак да се изгуби основната нишка. А и нали не трябва всичко да се казва - малко място за фантазиране да оставим и на читателя. И странно защо така се случи - много малка част от разказа е действителност. Повечето е фикция, май не достатъчно убедителна.
    Петя, Нели - реших да оставя на читателите да правят връзките с вътрешните белези. Исках да наблегна повече на сетивното.
    Бароне, Капитане - благодаря и на вас.

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...